Толкова често говорим за стреса, че вече никой не се впечатлява от него, поне не и докато не му се наложи. А това се случва винаги, на всеки, независимо дали връзката е близка или далечна като времеотстояние.
Какво точно ни причинява стресът? Има ли доказателства за водещата му роля във възникването на почти всички заболявания? Наистина ли е неизбежно превръщането ни в жертви на този стрес, особено сега, по време на пандемия? Нека разгледаме по-подробно механизмите на стресовата дъга и последиците от него от гледна точка на здравето.
Какво представлява стресът?
Самият стрес е съвкупност от напълно физиологични реакции, които включват ангажиране на ендокринната, нервната и имунната система. Те от своя страна осигуряват по този начин адаптацията на организма към променените условия и съответно активират и останалите органи и системи като сърдечно-съдова, дихателна, храносмилателна, двигателна и т.н. – според конкретните нужди. Всичко това означава, че стресът е нещо полезно за съществуването ни. Тогава?
Проблемите започват когато нещата излязат извън контрол, а това се случва при продължителен стрес, пренапрягащ адаптационните и компенсаторните механизми в организма. Вече не става дума за моболизиращия, активен стрес, а за деструктуриращия, агресивен стрес, наречен още дистрес.
Стресът е навсякъде около нас, дистресът – винаги и само в нас, защото е свързан с начина, по който възприемаме и реагираме на случващото се. Субективното усещане за стресови ситуации може да варира в широко граници, но дори и най-спокойните хора не могат да избегнат реакции, свързани с невъзможност на организма да се адаптира, т.е. – дистресът е неизбежен?
В живота всеки проблем си има решение, но за да вземем най-правилното е нужно да знаем отговорим на въпросите, свързани с влиянието на дистреса, който по навик наричаме стрес.
Как стресът се превръща в болест?
Стресът не е въпрос на субективно възприятие. Както животните, така и хората могат да го изживяват, без да го осъзнават. Той е сложна поредица от физични и биохимични реакции, задействани от силни емоционални подбуди. От гледна точка на физиологията, самите емоции представляват отделяне на електрически, химически и хормонални заряди от човешката нервна система. Емоциите въздействат върху и се влияят от функционирането на главните органи, целостта на имунната защита и движението на многобройните циркулиращи в организма ни вещества, които определят общото състояние на тялото.
Когато потискаме емоциите си, говорим за задръжки, които обезоръжават защитните сили на тялото срещу болести. Потискането на емоциите, което представлява захвърлянето им от съзнателно на подсъзнателно ниво, разстройва и обърква защитните механизми на тялото. Понякога настъпва такъв безпорядък, че тези механизми от пазители се превръщат в унищожители.
Изучаването на връзките между съзнанието и тялото ни позволява да разбираме болестите, но едновременно с тях и здравето. Днес все още медицинският подход към здравето и болестите е доминиран от идеята, че тялото и разумът са отделни един от друг, а също и от външната среда, в която съществуват. Това погрешно схващане допълнително се утежнява от ограничената и прекалено опростена формулировка на стреса.
Медицината обикновено го разглежда като особено напрегнати, но изолирани събития – например внезапната загуба на работа, разтрогването на брак или смъртта на близък. Наистина, изброените примери са значими и докарват стрес на мнозина, но съществуват и хронични ежедневни дразнители – отношения на работното място, в семейството и обществото, които могат да бъдат далеч по-коварни и да доведат до дълготрайни и вредни за организма последствия. Стресовете, които се зараждат в самите нас, си взимат дължимото, без това да ни изглежда като нещо необичайно.
Всъщност за привикналите към високи нива на вътрешен стрес още от най-ранно детство, липсата му предизвиква безпокойство, скука или чувство за непълноценност. Ханс Селие е установил, че е възможно и пристрастяване към стресовите хормони като адреналина и кортизола. За такива хора стресът е нещо желано, а отсъствието му – мъчително.
Когато някой се описва стресиран, той обикновено говори за нервната възбуда, причинена от напрегнати обстоятелства, най-често свързани с работата, семейството, приятелския кръг, финансовото или здравословното състояние. Но опънатите нерви не са определение за стреса, нито пък се усещат непременно в ситуации на стрес.
Медицината днес борави с понятието „стресови хормони“. Такива са кортикотропина, адренокортикотропина, кортизола, адреналина и норадреналина. Стресовите хормони влияят върху различните системи в организма и предизвикват познати на всички симптоми: повишение на кръвното налягане, ускорение на сърдечния ритъм, мускулно напрежение – организмът е готов за битка! Тяхното последователно отделяне се нарича стресова дъга и включва:
хипофиза, хипоталамус и надбъбречните жлези.
Стресовата дъга взаимодейства с други отдели в мозъка, в това число с хипокампуса – отделът, който отговаря за съхранение на информацията. Затова при спомен за някакво травмиращо събитие, стресовата дъга се активизира, сякаш се отнася за действителна ситуация. Когато ние започваме да си спомняме за стари обиди, изпитвайки злоба и гняв, организмът ни реагира все едно, че се сблъсква с реална опасност и физиологичните последствия от тази реакция са същите.
Доказано е, че в процеса на стресовата реакция невротрансмитерите и стресовите хормони оказват влияние върху имунната система. Така по време на стреса се намалява количеството на антитела в кръвта, които се произвеждат от В-лимфоцити за защита от чужди агенти, в това число от вируси и бактерии.
Освен това стресовата реакция действа и върху друг тип клетки на имунната система – Т-лимфоцити. Една част от тези клетки –„NK-клетките“ („клетки – естествени убийци“) се внедряват във вирус-инфектираната или раково-променена клетка и я разрушават. По време на интензивна стресова реакция количеството и активността на “естествените убийци” намалява.
Съществува връзка между продължителността и интензивността на стреса и свързаните с него негативни емоции и количествените промени в имунната система. Колкото по-дълъг е стресът и колкото по-изразен е песимизмът, толкова се намалява количеството на специфичните видове лимфоцити.
Затова, когато се намираме под влиянието на нервното напрежение, по-лесно се разболяваме от вирусни и бактериални инфекции, събуждат се и стари болести в резултат на декомпенсационни процеси в различни органи и системи.
Стресовата дъга взаимодейства и с други ендокринни жлези, потискайки секрецията на половите хормони и хормона на растежа, намалява дължината на теломерите (които определят продължителсността и качеството на живот на клетките, изграждащи организма ни) и активността на теломеразата (ензим, отговорен за възстановяване на теломерите) и др.
Основният механизъм на увреждане е установен от науката – той е свързан с увеличаване отделянето на провъзпалителни фактори (определени цитокини) от клетките ни и увреждане на митохондриите – метаанализите посочват наличие на митохондриална ДНК в серума при пациенти, подложени на хроничен стрес. Колкото по-стресиран е организмът, толкова по-увредени са имунната, ендокринната и нервната системи, толкова по-сериозно и генерализирано е възпалението. То от своя страна отключва цяла каскада от реакции, които увреждат съдовете, а оттам – всички останали органи и системи. В организма на всеки от нас има „слабо място“ (locus minoris resistentii) – то определя основната патологична реакция и съответно от какво по-вероятно ще се разболеем. Или ако обобщим, стресът ще ни удари в точно едно място, ще отключи заболяване, което може да доведе след себе си още много здравословни проблеми, защото всичко в организма ни функционира на принципа на взаимната свързаност. В тази неравна битка с дистреса имаме едно-единствено предимство – всички тези промени не възникват изведнъж, а постепенно, т.е. болестта ни не е изненада – тя е логична последица от години пренебрегване на стреса.
Какво можем да направим?
На първо място да намерим баланса в живота си – трудна, но не невъзможна задача. Балансът е в основата на доброто здраве и щастливия живот – баланс в храненето, в редуването на почивка и работа, в семейните и професионалните отношения, баланс в желанието ни да се развиваме кариерно, в подбора на информация, на която да се доверяваме и т.н. Постигането на баланс дава увереност, която може да ни гарантира неутрализиране енергията на стреса и запазване на здравето ни… Наистина много трудна работа!!!
Затова пък има и втори подход – не, той не е свързан с приема на успокоителни, защото както вече стана дума дистресът не е емоционална реакция, а системен отговор на организма към промени в заобикалящия ни свят. Този подход е свързан с намаляване на общото възпаление, възстановяване функцията на митохондриите и производството на серотонин. Постигането на всичко това е напълно възможно с прилагането на естествен подход към поддържане на саморегулацията в организма.
Така например, функцията на митохондриите може да бъде възстановена с помощта на Регулатпро Био – ферментационен концентрат от специално подбрани зеленчуци, плодове, ядки и билки, който нормализира производството на енергия и синтеза на ензими, така необходими за живота на всяка една клетка.
Общото възпаление е естествен спътник на остаряването, то е особено силно изразено и при пациенти с хронични заболявания, както и при тези със затлъстяване или наднормено тегло. Общото възпаление възниква в резултат на невъзможността локалното възпаление да спре заплахата за организма. Нека разгледаме как стресът увеличава производството на провъзпалителни фактори.
Всички сме чували за серотонина и неговата връзка с доброто настроение. Но с това не се изчерпват всичките му функции. Малко известен е фактът, че 95% от серотонина се синтезира в червата, защото той има пряко отношение и към перисталтиката, както и към синтеза на мелатонина, който ни гарантира не само спокоен сън, но и мощна антиоксидантна защита. Когато човек е подложен на дистрес се нарушава нормалната каскада от реакции, която превръща аминокиселината „триптофан“ в серотонин, част от който впоследствие се трансформира в мелатонин. Когато в организма има недостиг на триптофан или дефицит на магнезий и вит.В6, човек изпада в меланхолия или дори депресия. Оказва се, че дори и да внасяме с храната или с добавки достатъчно количество на триптофан, магнезий и вит.В6 (които безспорно са много важни), синтезът на серотонин и мелатонин не може адекватно да се осъществи, ако е нарушена чревната бариера. Определяща роля за нейната интактност имат определени бактериални щамове, населяващи чревния епител.
Стресът активира специфични ензими, които променят хода на реакцията и вместо серотонин, от триптофана се получава силно провъзпалително вещество, наречено кинуренин. Само по себе си то допълнително уврежда чревната бариера. Така попада в кръвообращението и причинява съдово възпаление, което е основна предпоставка за отлагането на атероматозни плаки и образуване на тромби. Процесът на разпространение на провъзпалителни фактори , вкл. и от клетките на имунната система, които реагират почти моментално на този кинуренин, опитвайки се да го блокират. Това става чрез мобилизиране на клетки посредством отделянето на няколко провъзпалителни фактора, един от които е IL-6. Той е отговорен както за образуването на острофазови белтъци като например изследвания при инфекции C- реактивен фактор, така и за стимулирането на други провъзпалителни интерлевкини. Всичко започва като добро намерение макроорганизмът да бъде защитен, защото локалното възпаление е като сирена, която алармира за опасност и се опитва да ограничи проникването на заплахата. Когато обаче има дефект в чревната бариера, нещата доста се объркват. Обърква се и собствената ни имунна система.
Определени бактериални щамове могат да възстановят тази бариера и не само това. Те стимулират производството на противовъзпалителни фактори, които балансират провъзпалителните и не позволяват възпалението да придобие системен характер. Те пречат на патогенните бактерии, които нормално обитават червата ни да се възползват от ангажирания с имунен отговор организъм и да се размножат прекомерно, причинявайки нова инфекция или суперинфекция, ако вече сме болни .
През месец април, учени от Медицинския университет в Мюнхен установяват връзка между нивата на IL-6 и тежестта на протичане на Covid-19. Колкото по-високи са тези нива, толкова по-голям е рискът от усложнения и нуждата от изкуствена вентилация на пациентите. Затова търсенията са в посока – вещества, които да потиснат активираното отделяне на IL-6.
Как може да помогне Омни-Биотик Стрес Рипеър?
В проведено наблюдение Омни-Биотик Стрес Рипеър е включен към обичайната терапия на пациенти с тежък депресивен синдром с цел подобряване синтеза на серотонин, така необходим като невротрансмитер, отговорен за доброто настроение. В хода на наблюдението се оказва, че тези пациенти имат и високи стойности на IL-6, чиито нива намаляват след само 4 седмичен прием на Омни-Биотик Стрес Рипеър (за групата с Омни-Биотик спрямо тази с палцебо). Това е абсолютно логично, имайки предвид биологичната функция на включените в състава му бактериални щамове, които пречат както на дислокацията и активирането на патогенните бактерии, така и възстановяват чревната бариера, синтезират противовъзпалителни фактори и модулират разпукването на част от имунните клетки, наречени мастоцити като увеличават клетъчното производство на противовъзпалителни фактори (някои простагландини).
В тази връзка е препоръчително Омни-Биотик Стрес Рипеър да се приема като превенция на тежко протичане на Covid-19 от всеки, който все още не се е срещнал с вируса. Това е още по-препоръчително за рисковите групи – тези с хронични заболявания, с наднормено тегло или затлъстяване, както и от възрастните пациенти. При тези групи нивата на IL-6 са високи предвид факта, че хроничното възпаление е нормална патологична находка.
Приемът е по следната схема: за 2 седмици – 2 х 1 прахче, сутрин, на гладно и вечер, преди сън, а след тези 14 дни – по 1 прахче, вечер, преди сън, в продължение на минимум още 2 месеца, а най-добре колкото се може по-дълго или за целия период на епидемична обстановка. Освен този противовъзпалителен и възстановяващ чревната бариера ефект, Омни-Биотик Стрес Рипеър ще подобри паметта, когнитивните способности на мозъка и ще подобри настроението – това е комплексно възстановяване на организма по време и след преживяване на силен и продължителен стрес!
Източници:
1) Gene Expression of Interleukin 6 is reduced after a 4 weeks Intake of Multispecies Probiotics in Major Depressive Disorder – preliminary results of the PROVIT study;
Rieger A1, Bengesser SA1, Dalkner N1, Lenger M1, Birner A1, Fellendorf FT1, Platzer M1, Queissner R1, Hamm C1, Maget A1, Pilz R1, Färber T1, Seidl M1, Mendel LM1, Mörkl S1, Wagner-Skacel J1, Kreuzer K1, Schöggl H1, Amberger-Otti D1, Lahousen T1, Leitner-Afschar B1, Hauschild AC2, Birkl-Töglhofer AM3, Haybäck J3, Kapfhammer HP1, Reininghaus EZ1
Medical University of Graz, Austria; Department of Psychiatry and Psychotherapeutic Medicine; University of Marburg, Germany; Department of Mathematics & Computer Science; Medical University of Innsbruck, Austria; Institute for Pathology, Neuropathology and Molecular Pathology
2) Elevated levels of IL-6 and CRP predict the need for mechanical ventilation in COVID-19
Tobias Herold, MD, Vindi Jurinovic, PhD, Chiara Arnreich, Brian J. Lipworth, MD Johannes C. Hellmuth, MD, Michael von Bergwelt-Baildon, MD, PhD, Matthias Klein, MD, and Tobias Weinberger, MD, 07.2020, Elsevier Public Health Emergency Collection
3) Psychological Stress and Mitochondria: A Systematic Review
Martin Picard, PhD and Bruce S. McEwen, PhD
Author information Copyright and License information Disclaimer
The publisher’s final edited version of this article is available at Psychosom Med
4) Lutgendorff F, Nijmeijer RM, Sandstrom PA et al. Probiotics prevent intestinal barrier dysfunction in acute pancreatitis in rats via induction of ileal mucosal glutathione biosynthesis. PLoS One 2009; 4: e 4512
