fbpx

Вирусите в медицината са инфекциозна частица, която се състои от нишка наследствен материал и протеинова обвивка. Вирусите са много малки и са с размери едва от около 20 – 300 nm, поради което човек може да ги види само под електронен микроскоп. За разлика от бактериите вирусите нямат нито ядра , нито имат собствена обмяна на веществата или собствено произвеждане на енергия – строго погледнато вирусите не са организми.

Бактериите, които не се нуждаят от молекулярен кислород, за да оцелеят, се наричат анаеробни. Тук отново може да се направи разграничение между:

Облигатен анаероб: Бактерии, които могат да съществуват само в безкислородна среда, тъй като кислородът е пагубен за тях

Аеротолерантен анаероб: Бактерии, които в действителност не се нуждаят от кислород, за да оцелеят, но могат да се справят с него и затова могат да живеят при наличието на кислород

Факултативен анаероб: Бактерии, които могат да оцелеят напълно без кислород, но при наличие на кислород, могат да го използват.

Микроорганизми със свойството да причиняват болести.

Съвкупността от всички микроорганизми, населяващи човешкото/животинското черво.

Еубиозата е равновесното състояние на микроорганизмите, живеещи в човешкото черво.

Чревният лумен обикновено е вътрешното пространство на червото, запълнено с химус или с изпражнения. Чревният лумен може да се уголемява или смалява в зависимост от перисталтиката на червото.

Епителните клетки формират едноклетъчен слой на нашата чревна бариера. Апикалната страна, т.е. онази страна, която е обърната към вътрешността на нашето черво, има микровили. Тези микроскопични малки четчести структури допринасят за това червото да увеличи неговата огромна контактна повърхност от 400-500 кв.м.

Чревната бариера представлява предпазен щит на червото, като предотвратява проникването на вредни вещества като патогени или отрови от вътрешността на червото в организма.

Чревната бариера се състои от 3 слоя:

Чревна флора –  съвкупността от всички микроорганизми, които обитават червата. Добрите“ бактерии се грижат за балансираната среда и предотвратява заселването на „лоши“ (патогенни) микроби.

Чревен епител – той се състои от отделен слой от епителни клетки. Ако чревният епител е интактен, то всяка епителна клетка е тясно свързана със съседните чрез протеинови молекули (протеини Tight Junction).

Чревна имунна система – включва защитните клетки на имунната система.

Tight Junctions са междуклетъчни връзки, които свързват съседните чревни епителни клетки една с друга, и образуват бариера, която не разрешава преминаването на вещества между клетките. Ако тези Tight Junctions се разрушат, в кръвта могат да попаднат патогени, отровни вещества и др.

Става въпрос за мастни киселини с максимум 6 въглеродни атома. В дебелото черво коменсалните бактерии произвеждат SCFAs от напр. баластни вещества. Късоверижните мастни киселини са основно три вида: бутират, ацетат и пропионат.

Субстанцията, образувана от лигавиацата на червото, (= мукус) стои над слоя с епителни клетки. Там мукусът образува защитен слой срещу вредни въздействия от чревния лумен, повишава смазващото свойство и хидратира повърхността на лигавицата.

Микроорганизмите са много резистентни и се размножават много бързо. При определени обстоятелства техният геном се изменя/адаптира спонтанно и се предава на следващите поколения. По този начин бактериите могат да станат резистентни към антибиотик. Това означава, че бактериите не умират повече от антибиотика или че не се възпрепятства техният растеж – антибиотикът загубва по този начин своето действие.

Чести причини за възникването на антибиотична резистентност са неточните, нецеленасочени употреби, прекалено честото приемане на антибиотик и погрешните приеми (ако антибиотикът не бъде изразходван до последната таблетка).

Пребиотици се наричат разтворимите баластни вещества, които служат на пробиотичните микроорганизми като основа за хранене и подпомагат растежа и активността им. Пребиотиците са подходящи и за чувствителното черво, за да предизвикат храносмилане, докато грубите баластни вещества („зърнени храни“) често предизвикват неприятни реакции, като например газове.

Поради широките възможности за приложение, в научните изследвания от няколко години се обръща особено внимание на комбинацията от пробиотици и пребиотици, така наречените синбиотици.

Понятието ‘Leaky Gut’ означава ‘пропускливо черво’. Ако чревната бариера е интактна, отделните епителни клетки на червото са свързани една с друга от междуклетъчни връзки (Tight Junctions) и в резултат на това образуват интактна бариера срещу патогени и вредни вещества.

При синдром на ‘Leaky Gut’ тези междуклетъчни връзки се отварят, бариерната функция не е повече активна и вредни вещества могат необезпокоявано да достигнат до кръвообращението. Имунната система реагира с възпалителни алергични процеси. Като причинител на ‘Leaky Gut’ се явяват фактори като стрес, нездравословно хранене, инфекции или чест прием на антибиотик.

Зонулинът се използва като сигнален протеин за доказване на повишена чревна пропускливост = Leaky Gut. Може да се докаже в кръвта и в изпражненията. Повишените стойности на зонулина показват повишен чревен пермеабилитет.

Калпротектинът е маркер за възпалението на чревната лигавица. Измерва се концентрацията на калпротектина в изпражненията и корелира с броя гранулоцити (спадат към групата на белите кръвни клетки) във вътрешността на червото. Ако стойността на калпротектина е завишена, това показва възпалителен процес в червото.

Измереният в изпражненията алфа-1 антитрипсин е маркер за възпаление. Става въпрос за протеин (= протеинова молекула), който образува обратим процес с активни възпалителни имунни клетки и предотвратява атакуването и на съседна здрава тъкан в хода на възпалението. Специално при Colitis ulcerosa или Morbus Crohn стойностите на алфа-1-антитрипсина се повишават значително.

Clostridium difficile е анаеробна, грам-положителна, спорообразуваща пръчковидна бактерия, която спада към род Clostridium. За здрави хора C. difficile е безобидна чревна бактерия. От приема на антибиотици конкуриращите видове на здравата чревна флора се потискат и C. Difficile може да се размножи опортюнистично и да произведе отрови (токсини), които при вече отслабени пациенти могат да бъдат причинител на животозастрашаващи диарии. C. difficile е една от най-честите болнични микроби.

Антибиотиците имат основната задача да унищожат болестотворните микроорганизми. За съжаление антибиотиците същевременно унищожават и части от защитната чревна лигавица и вредят на естествените, здравословни чревни бактерии. По този начин агресивните, причиняващи инфекции микроорганизми, могат да се размножат бързо. Причиненото от това разстройство може да бъде дори опасно за живота при деца, възрастни или хора със слаба имунна система

Под понятието антибиотик асоциирана диария (причинено от антибиотици разстройство) се разбират всички стомашно-чревни проблеми, които са причинени от приема на антибиотици.

Според проучванията, в зависимост от антибиотика, при 25 до 50% от пациентите се появява разстройство. При децата честотата може да е по-висока.

  • Урината е странно тъмна
  • Висока температура
  • Замаяност, световъртеж, нарастваща слабост
  • Продължаващи повече от две седмици разстройства

Можем да говорим за антибиотик асоциирна диария, когато имате подобни на колики болки и стомашни спазми или повече от три дефекации дневно, фекалиите Ви са много меки до течни и количеството им е значително увеличено. Тези симптоми могат да се появят веднага или чак седмици след първия прием на антибиотика.”]
[efitems title=”КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПРИ АНТИБИОТИК АСОЦИИРАНА ДИАРИЯ?” text=”Особено важно е да върнем бързо равновесието на чревната флора. Най-добре вземете синбиотик, който гарантира, че специално подбраните важни бактериални щамове ще попаднат в червото Ви, ще се размножат там и ще изтласкат болестотворните микроорганизми. За това помага ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД. Най-добре просто се придържайте към формулата: Никакъв антибиотик без ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД!

Да, защото принципно всички продукти ОМНИ-БИОТИК® могат да се приемат ежедневно. Те са аптечни продукти, които са научно изследвани и класифицирани като сигурни и ефективни.

Разбъркайте едно саше в 125 ml вода, най- добре сутрин, изчакайте 15 минути време за активиране, разбъркайте още веднъж и после изпийте.

Подходящи са за прием дори по време на бременност и кърмене.

Чрез високата активност на подбраните бактериални щамове се постигат оптимални нива на pH (=киселинни нива), за да се предотврати размножаването на патогенни (= болестотворни) микроорганизми. Полезните 5 милиарда бактерии в 1 саше и балансираният състав от активни бактериални щамове правят ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД средство на избор при всяка антибиотична терапия ( в Австрия, продуктът е регистриран като диетична храна за специални медицински цели)

Освен лечението на антибиотик асоциираната диария, изследванията на ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД установиха и други, учудващи резултати след 14-дневна употреба:

Положителни действия

1. Значително размножаване на нормалната за човешкото черво коменсална (анаеробна) бактериална флора, продължаващо до два месеца след прекратяване на приема на ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД

2. Видимо понижение на здравословното бактериално многообразие, когато антибиотикът се приема без ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД.

3. Когато не е бил приеман ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД, имунната система е в дисбаланс дори месеци след приема на антибиотик.”]
[efitems title=”КОЙ ГАРАНТИРА ВИСОКОТО КАЧЕСТВО НА ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД?” text=”Университетската болница в Маастрихт, под ръководството на проф. Райнхолд Щокбрюгер, изследва кои налични в човешкия организъм бактериални щамове са най-подходящи за предотвратяване на растежа на причиняващите разстройство бактерии.

Точно тези щамове сега се използват в ОМНИ-БИОТИК® 10 ААД. Тяхното качество е постоянно контролирано, за да се гарантира, че културите могат да преодолеят дългите стомашно-чревни пасажи, без да бъдат увредени, и да достигнат мястото си на действие в червото, както и че са спазени всички други критерии за качество на Световната здравна организация (СЗО).

Тъй като микробиологичната терапия доказва, че цялото е повече от сумата на отделните му части. В много проучвания е установено, че комбинацията от пробиотични симбионти, които могат да бъдат активни в тънките черва и в дебелото черво, имат по-положителен ефект върху бариерното действие, стимулацията на съпротивителните сили на организма, осигуряването на хранителни вещества и продуцирането на витамини в червото, отколкото могат да постигнат тези отделни компоненти.

Пребиотиците са хранителни компоненти, който влияят положително на гостоприемника, като подпомагат активността на здравословните бактерии. Така за приетите пробиотични култури е възможно да се размножават бързо, за да могат от една страна да усилят защитното си действие (лактобацили и бифидобактерии), а от друга страна да са имунологично активни (Enterococcus faecium).

Начин на приемане: по възможност на гладно, в изправено положение, с много вода, за да се гарантира възможно най-бързо преминаване през стомаха. Ежедневно – според тежестта на дисбиозата – разбъркайте една до две пълни кафени лъжички ОМНИ-БИОТИК® 6 (= 2 g) във вода, изчакайте 10 минути време за активиране, разбъркайте още веднъж и изпийте. За висока имунна стимулация може да разтворите и 8-10 грама ОМНИ-БИОТИК® 6 в топла вода.

Не е възможно „привикване“към ежедневния прием на чревни бактерии. Постоянното поглъщане на високо концентрирани чревни бактерии засилва действието на наличната флора и не позволява например на антигените да развият алергенния си потенциал!

Изсушените чрез замразяване бактерии на ОМНИ-БИОТИК® 6 се рехидратират преди поемане чрез разбъркването в течност. Така се постига активирането и укрепването им преди да преминат през стомаха и червата. При препарат на капсули бактериите биха се рехидратирали чак в негостоприемната среда на стомаха или тънките черва. Това означава, че ще приемат течност под формата на стомашна киселина, панкреатин или жлъчна киселина, което води до занижена способност за преживяване.

Подбират се специални бактериални щамове, които са силно резистентни срещу „киселите бактерии“ на стомаха. Подсилването с важни градивни вещества по време на активирането увеличава способността за оцеляване.”]
[efitems title=”ВЪЗМОЖНО ЛИ Е КОМБИНИРАНЕТО С ДРУГИ ПРОБИОТИЦИ?” text=”Да, всички пробиотици ОМНИ-БИОТИК® са оптимално съгласувани един с друг, така че могат да се комбинират без проблеми.

Пробиотична комбинация при имунологичен дисбаланс:

  • За майката и бебето от първия ден на раждането
  • За жизненоважната популация от бактерии в детските черва
  • При застрашени от алергия бебета (имунологичен дисбаланс). Препоръчва се прием в последните два месеца от бремеността и първата година на бебето
  • За балансираното съзряване на имунната система

Бременност:

Въз основа на проведените проучвания, при генетично обусловен алергичен дисбаланс се препоръчва ОМНИ-БИОТИК® ПАНДА да се приема най-късно от 8-мия месец на бременността. Ежедневно разтваряйте 1 саше в 125 мл хладка вода, изчакайте 10 минути да се активира, разбъркайте още веднъж и изпийте.

Кърмене:

За да приготвите ОМНИ-БИОТИК® ПАНДА за Вашето бебе, разбъркайте 1 саше в 2 супени лъжици кърма или преварена вода и капнете тази смес с пипета директно в устата на Вашето бебе.Препоръчва се бебето да приема ОМНИ-БИОТИК® ПАНДА без прекъсване през първата си година.

Ако не кърмите бебето си:

Просто разбъркайте 1 саше ОМНИ-БИОТИК® ПАНДА във вечерната бутилка с храна

(Внимание: не по-топло от 40 градуса). Моля помислете за това, че Вашето бебе може би няма да изпие цялата бутилка. Затова разделете храната на 2 порции, разбъркайте ОМНИ-БИОТИК® ПАНДА в първата половина и дайте втората порция без ОМНИ-БИОТИК® ПАНДА, когато първата е напълно изпита.

Атопията е сериозен проблем в педиатрията, но профилактичният прием на специално разработени мултивидови пробиотици би могла да намали появата и. Чревните бактерии повлияват имунната система на хората. Съставът на микробното чревно заселване е важен за имунната система. Многовидовите пробиотици комбинират специфичните свойства на отделните бактериални щамове. За превенция на атопични реакции от съществено значение е увеличаването на Il 10 и намаляването на Th2 – цитокините ( например IL – 4, IL – 5, IL – 13). Това може да се постигне чрез съдържащите се в Omni Biotic Panda щамове*

*L Niers 1, R Martín, G Rijkers, F Sengers, H Timmerman, N van Uden, H Smidt, J Kimpen, M Hoekstra

The effects of selected probiotic strains on the development of eczema (the PandA study), 2009 Sep;

Faecalibacterium prausnitzii е грам-отрицателна бактерия, която съставлява около 5% от общия брой бактерии в човешкото черво и с това е един от най-честите представители на анаеробни (живеят без кислород) чревни бактерии. Тъй като F. prausnitzii произвежда късоверижната мастна киселина бутират, бактерията спада към най-важните доставчици на енергия за клетките на чревната лигавица. Освен това F. Prausnitzii отделя и противовъзпалителни вещества, които имат пряк положителен ефект върху човешкия организъм.

Akkermansia muciniphila е грам-отрицателна, стриктно анаеробна бактерия. A. muciniphila е тясно свързана с чревната лигавица. Бактерията отговаря за производството на високовискозна субстанция, която допринася за подсилване на чревната бариера, така че чужди микроби и дори вредни вещества да не преодоляват чревната лигавица и да не достигат до кръвообращението.

Ентеротоксините са отровни вещества, образувани от микроорганизми, които атакуват червото и често са причинител на хранителни натравяния с последващо възпаление на стомаха и лигавицата на тънкото черво. По този начин ентеротоксините са отговорни за симптомите на болестите холера, диария у пътниците и шигелоза.

Липополизахаридите, накратко ЛПЗ, се състоят от полизахариди, закрепени за липидите. Липополизахаридите са част от грам-отрицателните бактерии, локализирани върху клетъчните стени, и се освобождават само при разпадане на бактериите. Имунната система ги разпознава и третира като антигени, те между другото могат да причинят възпаления. Ако чревната бариера е прекалено пропусклива, липополизахаридите могат да проникнат в кръвообращението и да имат вредни въздействия върху различни области на тялото.

Колонии, образуващи единици на грам

CFU/g = colony forming units per gram

Това съкращение се среща отново в заключенията за изпражнения, от една страна, и във връзка с медицински относимите пробиотици, от друга страна, тъй като се счита за мерна единица за съдържание на бактерии.

Например 5 x 109 cfu/g по отношение на пробиотици = в едно саше пробиотик има 5 милиарда бактерии на грам.

Създаване на среда, която е благоприятна за оцеляването на коменсални (= добри) бактерии. Това оптимизиране на средата може да бъде подпомогнато и стимулирано от приема на пробиотични бактерии.

Пробиотикът съдържа живи бактерии, които водят до полза за здравето на човека, ако достигат до червото в достатъчни количества.

Като пробиотик се определят само тези, които изпълняват следните условия:

  • Доказателство за благоприятния ефект върху здравето
  • Оцеляване на стомашните пасажи и способност за размножаване в червото
  • Доказателство за генетичната стабилност, за да може да изключи патологични мутации
  • Производство на млечна киселина и произвеждане на други защитаващи вещества

Чрез снабдяването на живи, пробиотични чревни бактерии собствените „добри“ чревни бактерии се подсилват и освен здравословно хранене, достатъчно движение и избягване на стреса могат да подпомогнат равновесието на чревната флора.

Синбиотиците представляват комбинация от пробиотици и пребиотици. Заради различните положителни взаимодействия на пребиотиците и пробиотиците с чревната флора и с чревната имунна система се препоръчва комбинацията от тези активни вещества. Те най-вече се състоят от един или няколко бактериални щама в комбинация с използваните за тях субстрати, с пребиотиците. Пребиотиците служат като защита и хранителна среда на пробиотичните бактери срещу стомашни и жлъчни киселини при преминавате през храносмилателния тракт и позволяват оптимално населване в червото.

Под матрица се разбират пребиотичните вещества, физиологичните соли и ензимите, които се съдържат в саше с бактериите. Тази матрица служи за това да помогне на бактериите в техния период на действие по възможно най-добрия начин и да подсили техния път през стомашния преход.

Токсините са вещества, които се произвеждат от биологичните организми (растения, гъби, животни и др.) и вредят на други организми като човека, като пречат на физиологичните метаболитни пътища.

Токсините могат да доведат до остри или хронични натравяния и до други клинични картини.

Баластните вещества са несмилаеми въглехидрати, основно от растителни източници, които са на разположение на чревните бактерии като храна и следователно като източник на енергия и са неизбежни при здравословното хранене.
Трябва да се прави разлика между разтворими и неразтворими баластни вещества. Разтворимите баластни вещества идват преди всичко от плодове и зеленчуци. Те набъбват в стомаха и в червото, грижат се за повишено чувство за ситост и оказват положително въздействие върху чревната флора в дебелото черво. От своя страна неразтворимите баластни вещества се срещат в житните и в бобовите растения. Стимулират чревната перисталтика (мускулната дейност) и противодействат на запека.

Фруктоолигозахаридите (ФОС) спадат към класа на фруктаните и разбира се се срещат в корени от цикория, в земната ябълка, в някои житни растения, както и в артишока, лука и чесъна. Тъй като в човешкия организъм липсват ензимите за разграждане на ФОС, те се считат като несмилаеми хранителни съставки, които могат да се метаболизират само от бактериите в дебелото черво. ФОС спадат към баластните вещества.

Пектинът е основна съставка на клетъчните стени на растения и плодове и спада към разтворимите вискозни баластни вещества.  Заради своите набъбващи и стабилизиращи качества пектинът стои често в корелация с понятието „отслабване“. Чрез набъбването в стомаха се появява чувство за ситост – това може да доведе до намален прием на храна и до загуба на тегло.

От 50-те години на 19 век семената от растението гуар се преработват в Индия и Пакистан като гуарково брашно и се използват като хранителна добавка. Днес гуарковото брашно спада към многообещаващите баластни вещества на пазара. То преди всичко се използва в частично хидролизирана форма, в която белият прах може да се разтвори напълно във вода, без да променя консистенцията. Освен това гуарковото брашно няма собствен вкус и следователно се разбърква отлично във вода, в кисело мляко и в супи. В червото подпомага производството на късоверижни мастни киселини, които отново могат да стимулират растежа на лактобацили и бифидобактерии и с това да постигнат благоприятен ефект върху здравето на гостоприемника.

Глюкомананът се извлича от грудката (корена) на конджака и от тогава се използва в традиционната китайска медицина (ТКМ) заради благоприятния си ефект върху здравето. Глюкоманан от конджак съдържа само малки количества протеини и витамини и затова е богат на баластни вещества, поради което се използва и отлично като пребиотик. В сравнение с другите пребиотични вещества глюкомананът има изключителната способност да се свързва с водата.

Ензимите са големи протеинови молекули, които са съществени за протичането на всички реакции в организма. Те действат като биокатализатори – т.е. управляват и ускоряват биохимичните реакции в организма, без да се променят. Ензими се съдържат във всички клетки на организма и са необходими за всички функции на организма.

Под „прогресия“ се разбира развиването на болест (= ход на болестта) или влошаването на здравословното състояние.

Ендоплазменият ретикулум (ЕР) е клетъчен органел при еукариотите, който е локализиран в цитозола като тръбна, лабиринтна структура.

Ендо = вътрешен;

Плазмен = клетъчна плазма/цитоплазма;

Ретикулум = мрежа

Преди всичко ЕР изпълнява задачи за синтез и съхранение в клетките.

Коморбидност е друга дума за съпътстващо заболяване – т.е. диагностично очертана клинична картина в допълнение към основното заболяване.

Плацебо служи като контролиращо вещество в клиничните проучвания. Плацебо трябва да бъде в точно същата лекарствена форма като медикамента, но не съдържа активно вещество.

Рандомизиран се отнася за вида проучване. Под това се разбира разпределянето на участници в опита в различни групи, като се използва механизъм на случаен принцип.

Двойно-сляп / сляп се отнася за вида проучване. Ако става въпрос за двойно-сляпо проучване, нито участващият специализиран персонал, нито участниците в опита знаят кой попада в експерименталната група и кой попада в контролната група.

Постмаркетинговото наблюдение (ПМН), наречено още изследване чрез наблюдение, е неинтервенционално проучване в областта на медицинското изследване. Служи за събиране на информация за продукт, който вече се предлага на пазара.

Имунната система е биологичната защитна система на нашия организъм, която убива  микроорганизмите, проникнали в организма, чуждите вещества и абнормните (дефектните) клетки.

Под „автоимунно заболяване“ се разбира погрешното управление на имунната система, при която се атакуват здравите  собствени структури – клетки и органи. Резултат от това са най-различни заболявания като хронични възпалени чревни заболявания (Morbus Crohn, Colitis ulcerosa), диабет тип 1, мултиплена склероза и др. В много случаи има генетично предразположение към автоимунно заболяване, което не е заразно. Точните причини обаче все още не са ясни.

Дендритните клетки спадат към защитните клетки на имунната система. Те се развиват от моноцити (= подформа на белите кръвни клетки) и могат да бъдат открити в почти всички клетки на организма – изключително често се появяват в стомашно-чревния тракт, в белите дробове и в лигавиците.

Антигените са вещества, които се възприемат от организма като чужди и при първия контакт той образува така наречените антитела. Типични антигени са протеините на повърхността на бактериите. Като антигени действат също така и токсините, вирусите или чуждите кръвни клетки.

Антителата (= имуноглобулини) са протеинови молекули от семейството на глобулините, които се образуват като реакция на чуждите за организма вещества (= антигени). Те са част от имунната система и служат за борба с патогени и други чужди вещества. В медицината антителата се използват след направа на ваксини за предотвратяване на определено заболяване.

Макрофагите са големи, едноядрени клетки на имунната система и като така наречените фагоцити спадат към белите кръвни клетки. Като важна част от вродения имунен отговор те отговарят за унищожаването на проникналите патогени като бактерии, вируси и токсини.

Образуването на макрофаги започва в костния мозък, където от стволовите клетки възникват прекурсорните клетки, моноцитите. В кръвообращението моноцитите се разграничават от макрофагите при контакт с цитокини – продължителността на живот на тези зрели макрофаги е 30-90 дни.

Цитокините са сигнални вещества, които се образуват при реакция на имунната система. Чрез цитокините се разграничават и активират защитните клетки на имунната система, например разграничаване на моноцити от активни макрофаги (= фагоцити).

При фагоцитозата става въпрос за поглъщане (= изяждане) на малки частици от определени клетки – способни на фагоцитоза са макрофагите, гранулоцитите и дендритните клетки.
Като компоненти на имунната система макрофагите изяждат патогените, проникнали в организма – освен това фагицитите изяждат и собствени клетки, които са подтикнати към апоптоза заради необратими клетъчни дефекти.

Апоптоза е самостоятелно причинената клетъчна смърт на еукариотни клетки. Тази ръководена клетъчна смърт е необходима за развитието и функционирането на организма, тъй като чрез това между другото се елиминират абнормни или потенциални вредни клетки и се контролира броят на клетките и с това и размерът на тъканите.

Неоптеринът е сигнално вещество, което се образува от собствените клетки, макрофагите. Неоптеринът действа като индикатор на активирането на клетъчната защита и показва, че в организма протича заболяване.

Триглицеридите спадат към групата на хранителните мазнини и се считат за най-важните акумулатори на енергия в организма. Триглицеридите в кръвта идват от храната и от обмяната на мазнините и в медицинската сфера се измерват при изготвянето на кръвен анализ. Повишените стойности на триглицеридите могат да покажат нарушение в обмяната на мазнините или заболявания като хипотиреоза. Специално в комбинация с повишено съдържание на холестерин повишените стойности на триглицеридите представляват сърдечносъдов рисков фактор.

Адипонектинът  е тъканен хормон, който се освобождава от мастни клетки (адипоцити) и се среща в различни форми. Те въздействат по различен начин върху липидната и глюкозната обмяна на веществата. Грешната регулация на този хормон изглежда, че играе важна роля при възникването на метаболитния синдром.

Интерлевкин-6 (IL-6) спада към интерлевкините, които регулират възпалителните процеси в организма. IL-6 е маркер за възпаление, който се освобождава от белите кръвни клетки директно на мястото на възпалителния процес.

Интерлевкин-10 е цитокин (регулаторен протеин) от семейството на интерлевкините. Действа като имуномодулатор и играе решаваща роля при ограничаването и забавянето на възпалителните процеси в човешкото тяло.

IL-10 действа антиинфламаторно (= противовъзпалително).

Имунните клетка са клетки, участващи в имунните реакции. По принцип те произтичат от кръвните стволови клетки и грубо се разделят на две групи. В клетките на вродения или на придобития имунен отговор. След образуването в костния мозък клетките циркулират в кръвта и след това отиват в тъканта, където изпълняват един вид функция на пазители и се разграничават на подвидове.

При левкоцитите, белите кръвни клетки, става въпрос за семейство на кръвни клетки, които могат да имат много различни функции в човешкото тяло. Грубо могат да се разделят на 3 групи: гранулоцити, лимфоцити, моноцити.

Гранулоцитите съставляват по-голямата част от белите кръвни клетки и спадат към клетъчния имунен отговор.

Гранулоцитите могат да бъдат активирани и нападат патогените, за да ги направят безвредни. Специално при инфекции, отравяния и алергии броят на наличните гранулоцити се увеличава.

Лимфоцитите са подгрупа на белите кръвни клетки. Тяхната основна задача се състои в целенасочената защита на инфекциозните агенти и изменените собствени клетки като например туморните клетки.

Моноцитите спадат към групата на левкоцитите и циркулират в кръвта. Когато напуснат кръвта и отидат в тъканта, те се преобразуват в макрофаги, така наречените фагоцити.

Стомахът служи като първо място за съхранение на консумираната храна. Тук храната се смесва, напоява се от стомашния сок и се разделя от съдържащите се ензими. Този стомашен сок се произвежда в жлезите на лигавицата на стомаха. Лигавицата на стомаха е страната на стомаха, обърната към химуса, която е покрита от защитен субстантен слой. Този тънък слой предпазва стомаха от агресивните стомашни киселини и следователно и от самосмилане.  Най-различни фактори (стрес, лекарства, алкохол и др.) могат да атакуват този защитен слой или да доведат до свръхпроизводство на стомашни киселини.

Възможно последствие е гастритът – възпаление на лигавицата на стомаха, което или се появява изведнъж и бързо зараства отново, или се появява плавно и причинява постоянни симптоми.

Остър, т.е. изведнъж появил се гастрит може да бъде причинен от многобройни фактори – сред най-честите причини са прекомерната употреба на никотин и алкохол, вземането обезболяващи от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарства (НПВС), стрес или шокови ситуации. В тези случаи се проявява остър гастрит със силни болки в горната част на корема, загуба на апетит, повръщане и подуване.

Хроничното възпаление на лигавицата на стомаха се предизвиква независимо от причината в 3 групи.

Като гастрит тип А се обозначава автоимунен хроничен гастрит и представлява около 5% от хроничните възпаления на лигавицата на стомаха. При тази форма се атакуват париеталните клетки (клетки, които произвеждат стомашните киселини) и впоследствие се отделят по-малко стомашни киселини.

Около 80% от случаите на хроничен гастрит са от тип B. Най-често се причинява от бактерията Helicobacter pylori, която може да се пренася чрез слюнка или изпражнения. Този патогенен микроб е в състояние да оцелее за кратък период в киселинната среда на стомаха и да се закрепи за клетките на лигавицата, където има почти неутрална среда.

Около 15% от всички хронични възпаления на лигавицата на стомаха са от тип C и се предизвикват от химично дразнене (лекарства, като обезболяващи) на стомаха.

Колонът, наричан още ободно черво, е част от дебелото черво, която се намира между сляпото черво и ректума. Колонът се разпростира като рамка около тънкото черво и се разделя на 3 части:

  • възходяща част: colon ascendens (възходящо ободно черво)
  • хоризонтална част: colon transversum (напречно ободно черво)
  • низходяща част: colon descendens (низходящо ободно черво)

Дивертикулозата  е заболяване на дебелото черво, при което се образуват малки, торбовидни израстъци на лигавицата на дебелото черво, които се наричат дивертикули. Дивертикулите се появяват в по-големи количества при по-възрастните хора и най-вече са безобидни и не причиняват болки. Ако обаче тези дивертикули се възпалят, тогава се говори за дивертикулит.

SIBO = small intestinal bacterial overgrowth

SIBO е бактериален свръхрастеж  в тънките черва. Обикновено тънкото черво е много малко населено с бактерии – основният дял от нашите чревни бактерии е ендемичен за дебелото черво. Разграничаването на тези две области се извършва през илеоцекалната клапа – тя се отваря само в посока към дебелото черво. По този начин може да се попречи на бактериите в дебелото черво да се изкачат в тънкото черво.

При SIBO се стига до изкачване на бактериите. Причина за това могат да бъдат хроничните възпалителни чревни заболявания, дефект на илеоцекалната клапа, хранителна непоносимост, дисбиоза и др.
Следователно бактериите се изхранват в тънкото черво, след това от нерезорбирана храна ферментират въглехидратите и произвеждат газове. Газове, оригване, гадене диария и/или запек са последиците.

Цирозата е крайният стадий на увреждане на черния дроб, при което чернодробната тъкан постепенно се превръща в съединителна. Това води до там, че черният дроб не може повече да изпълнява функциите си като функции за обмяна на веществата и детоксикация. Чернодробната недостатъчност е последица. Обикновено цирозата се развива с години до десетилетия. В Европа на предно място като причини се открояват злоупотребата с алкохол, неалкохолната чернодробна стеатоза и хроничните вирусни възпаления на черния дроб (хепатит B и C)

Чрез ранното откриване и лечение на основното заболяване (например злоупотреба с алкохол) може да се избегне най-вече допълнителен напредък на увреждането на черния дроб.

При стеатоза се стига до увеличено складиране на мазнини в клетките на черния дроб.  Стеатозата спада към най-честите хронични чернодробни заболявания и като цяло се причинява от малкото движение, прекомерния прием на храна и злоупотребата с алкохол. При отказване на алкохола или при здравословно, нискомаслено хранене стеатозата може да намалее в рамките на няколко месеца. Ако стеатозата не бъде лекувана, могат да възникнат увреждания на черния дроб, като например възпаление, цироза на черния дроб или чернодробна недостатъчност.

Хепатоцитите са чернодробни клетки в черния дроб с големина от около 20-30 µm, заемащи 80% от обема на черния дроб. Хепатоцитите са матаболитно активни клетки, които като знак за тяхната висока активност в обмяната на веществата показват силно развит, ендоплазмен ретикулум, добре оформен апарат на Голджи и висока концентрация на митохондрии.

Оксидативният стрес представлява дисбаланс между оксидативните и антиоксидативни процеси в организма. Тъй като нашият организъм постоянно е изложен на така наречените свободни радикали (= оксиданти), от голямо значение е изразената антоксидантна система. Част от защитната система са „радикалните уловители“, към които спадат витамин C и E, както и микроелементите цинк, селен, манган и мед.

ROS (REACTIVE OXYGEN SPECIES) –  вредни форми на кислорода, които по-конкретно играят роля при оксидативния стрес. Специалните съединения са с високо реактивни и химично агресивни.

Триптофанът е незаменима аминокиселина, която не може да се образува от самия човешки организъм и трябва да се набави от храната. Храни като кашу, овесени ядки, мляко и ориз съдържат тези аминокиселини. Триптофанът е от значение за човешкия организъм, тъй като като прекурсор на невротрансмитера серотонин има влияние върху настроението и поведението.

Антиоксидантите предпазват нашия организъм от отрицателни външни въздействия. Улавят оксидативни вещества, така наречените свободни радикали, преди те да увредят нашите клетки. Свободните радикали се появяват при стрес, прекомерно спортуване, но и от облъчването на мобилния телефон и компютъра. Към естествените антиоксиданти спадат витамини C и E, селен и каротиноиди.

L-глутаминът спада към групата на заменимите аминокиселини, тъй като човешкият организъм е в състояние да произвеждам сам тези аминокиселини.

Организмът се нуждае от повече глутамин при стрес, тъй като големи количества от него се намират в органите, засегнати от стреса, като червата и мозъка. L-глутаминът присъства специално във всички лигавици, между които и лигавицата на червата, и се наблюдава като централен метаболит в метаболизма на всички живи същества.

Вагинозата или бактериалната вагиноза представлява бактериална инфекция на вагината, при която полезните  лактобацили, произвеждащи млечна киселина, са изместени, заселват се различни патогенни бактерии (например Gardnerella vaginalis) и изменят средата патологично.

Вагиналната микоза се нарича разговорно вагинална гъба. Както името вече издава, става въпрос за гъбична инфекция във вагиналната област. Най-честият причинител на вагиналната микоза е Candida albicans с честота от 80%.

”Под „дизурия“ се разбира затруднено, болезнено уриниране. Нелекуваната или неизлекуваната дизурия може да стане хронична.

Поликистичният овариален синдром е едно от най-честите метаболитни заболявания на младите жени. Който е заболял от синдрома ПKОС, страда най-често от нарушения на цикъла, силни менструални болки, увеличени мъжки полови хормони (андроген), нарушен сън, проблеми с теглото, уголемени яйчници с много фоликули, ограничена плодовитост и др.

Терапията при синдрома ПKОС се ръководи строго от симптомите. Цел на лечението е облекчаването на симптомите, които натоварват най-силно пациентките, и същевременно предотвратяването на последващи заболявания като диабет тип II, метаболитен синдром и рак на матката.

Ендометриозата е хронично заболяване, водещо до изменения в тялото на жената. Обикновено в хода на месечния цикъл лигавицата (ендуметриум) се изгражда и разпада отново. При ендометриоза тази маточна лигавица израства извън маточната кухина – най-често в малкия таз – и причинява сраствания, болки и стерилитет. Тази тъкан, подобна на лигавица, се държи по същия начин извън и вътре в матката и расте и кърви под влиянието на женските полови хормони.

Триглицеридите спадат към групата на хранителните мазнини и се считат за най-важните депа на енергия в организма. Триглицеридите в кръвта идват от храната и от обмяната на мазнините и се измерват при изготвянето на кръвен анализ. Повишените стойности на триглицеридите могат да покажат нарушение в обмяната на мазнините или заболявания като хипотиреоза. Специално в комбинация с повишено съдържание на холестерол повишените стойности на триглицеридите представляват сърдечносъдов рисков фактор.

Адипонектинът е тъканен хормон, който секретира от мастните клетки (адипоцити) и се среща в различни форми, които имат различно въздействие върху липидната и глюкозна обмяна на веществата. По-специално адипонектинът повишава чувствителността на целевата тъкан към инсулин. Грешната регулация на този хормон изглежда, че играе важна роля при възникването на метаболитния синдром.

Инсулинът е пептиден хормон, който регулира приема на глюкоза в телесните клетки. Ако съдържанието на глюкоза в кръвта се повиши, в панкреаса се образува повече инсулин, отделя се в кръвта и съдържанието на кръвната захар може да се понижи.

Инсулиновата резистентност се характеризира с едновременно възникване на повишено съдържание на инсулин и на глюкоза в кръвта. Достатъчен инсулин би бил например за транспортиране на повишените количества глюкоза от кръвта в клетките, действието на инсулина обаче не е достатъчно.

Затова под „инсулинова резистентност“ обобщено се разбира състоянието на намалено действие на инсулина в целевия орган.

Метаболитният синдром е събирателен термин за едновременното възникване на няколко синдрома или клинични картини:

  • Значително наднормено тегло с коремно натрупване на мазнини
  • Нарушения в мастната обмяна (дислипидемия)
  • Високо кръвно налягане
  • Повишено съдържание на кръвната захар (нарушена глюкозна обмяна под формата на инсулинова резистентност)

Метаболитният синдром представлява решаващ рисков фактор за заболявания на кръвоносните съдове, по-специално на коронарните артерии, поради което засегнатите се считат за пациенти с висок риск за сърдечно-съдови заболявания.