Чудното черво

Често на нашето черво, с неговата впечатляваща повърхност от 400 м², се гледа като на „храносмилателна тръба“, която трябва да се справи само с приема на храна и отделянето. Всъщност червото участва в 80% от всички процеси на обмяна на веществата, което му дава правото да го характеризираме като „център на доброто здраве“

За да се справи със задачите си, червото се нуждае от активното сътрудничество на чревната флора (= естествено наличните бактерии в червото). Те отговарят за оползотворяването на постъпилите части от храна, за преработката на всички съдържащи се в тях витамини, както и за образуването на плътна отбранителна линия срещу нахлуващите чужди микроорганизми.

Червото – център на нашата имунна система

Преди повече от 100 години ученикът на Пастьор и впоследствие носител на Нобелова награда Иля Мечников е казал: „Смъртта дебне в червата”.

Днес нашето черво и около 600 вида бактерии са интензивно проучвани по отношение на свойствата, обмяната на веществата и влиянието върху имунната система. Благодарение на това знаем, че в червата ни живеят десет пъти повече бактерии, отколкото са клетките на нашето тяло и генетичното многообразие на бактерии в гастроинтестиналния ни тракт превишава около сто пъти всички други в човека. Между организма ни и чревната флора съществуват интензивни отношения от взаимна полза, които днес могат да бъдат доказани и чрез молекулярно-генетично секвениране на нашия микробиом: симбиоза, която често пъти бива нарушена. Като цяло влиянието на чревната флора върху здравето на човека се подценява. Заедно със задачата по приемане на храна и отделяне на несмилаемите остатъци, червото има голямо значение за имунната ни система. Защото с частите от храната в чревния ни лумен навлизат и токсини, вируси, гъбички и паразити. За да се защити организма, чревната флора изгражда имунологично активна бариера срещу тези чужди вещества. Това става ясно от факта, че 80% от лимфатичния апарат се намира в интестиналната област.

С общата си повърхност от 300-400 m² (за сравнение белият дроб има повърхност от само 30-70 m², а кожата ни максимум 4 m²), чревната лигавица съдържа три пъти повече плазмени клетки от костния мозък, далака и лимфните възли, взети заедно и благодарение на това представлява най-големият имунологичен орган в човешкото тяло.

Ако в чревната лигавица попаднат патогенни микроорганизми или токсини, те се елиминират ефективно от включената чревно-асоциирана имунна система GALT (чревно-асоциирана лимфоидна тъкан).

След контакт и стимулация, имунните клетки се придвижват извън червото в тялото и заселват предимно слюнчените жлези, белия дроб, урогениталния тракт и лактиращите гърди на кърмещите жени. Чрез плътния контакт с тези различни чужди вещества, с които червото е натоварено като никой друг орган, то става най-важният фактор за имунитета.

При това съпротивление червото е подпомагано от около 100 милиарда бактерии, които отчасти се задържат в чревния лумен, отчасти се прилепват за чревната лигавица. Тези микробни маси, продуцират предимно витамини (витамин К, фолиева киселина), есенциални аминокиселини, хормони, ензими, ферменти, антибиотично активни вещества, късоверижни мастни киселини за снабдяване с енергия на чревните епители, както и свободни радикали. Освен това те отговарят и за ежедневното производство на около 1,5 l газ в дебелото черво. Те осигуряват обмяна на веществата, която по интензивност е еквивалентна на работата на черния дроб.

ПРОБИОТИЧНИТЕ МИКРООРГАНИЗМИ СА ЖИЗНЕНОНЕОБХОДИМИТЕ

Ние живеем в прекрасна симбиоза с милиарди полезни за здравето батерии. Без тях не е възможно да сме здрави. Освен в червото ни, тези микроорганизми се срещат в храни като киселото мляко, киселото зеле и хляба с квас. За здравословен начин на живот те трябва да са съществена част от нашето хранене. Когато уврежданията на червото и неговата функция вече станат забележими, трябва да се обърнете към доказаното качество на научно произведените пробиотици от аптеката като ОМНИ-БИОТИК^®

При производството на пробиотиците е важно да се използват стабилни видове бактерии, не само за да преживеят процесите на храносмилане в стомаха и червата, но и преди всичко за да могат да се настанят и размножават там.