ОМНИ‑БИОТИК^® ХЕТОКС Лайт

Проучване: OMNi-BiOTiC HETOX Light при пациенти с компенсирана чернодробна цироза (Horvath A et al., 2016)²

Рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване е проведено от екип от експерти от Университетската болница в Грац, водени от проф. Ванеса Щадлбауер-Кьолнер. Изследвани са ефектите на пробиотиците върху пациенти с компенсирана чернодробна цироза за период на интервенция от 6 месеца и още 6 месеца на проследяване. Кохортата пациенти включва 101 възрастни пациенти (на възраст 18 – 80 години) с диагностицирана компенсирана чернодробна цироза (Score по Child-Pugh <12). Имунната система на пациентите, страдащи от чернодробна цироза е увредена и поради недостиг на неутрофили, (отговорни за първата линия на защита на имунната система), се увеличава податливостта им към инфекции. Освен това „пропускливите черва“ позволяват повишена абсорбция на патогенни микроорганизми и ендотоксини. Проучването изследва ефектите на специално разработен многощамов пробиотик (OMNi-BiOTiC® HETOX Light) в дневна доза от 6 g (2 сашета) с бактериален брой от 15 x 10⁹ (15 милиарда) CFU, за период от 6 месеца.

Резултати: В групата, лекувана с пробиотика е наблюдавано забележително подобряване на чернодробната функция (в брой точки за чернодробната функция по Child-Pugh и MELD), за разлика от групата, лекувана с плацебо, въпреки че чернодробната функция на участниците във групата, на която е даван пробиотикът е доста по-увредена от другата група в началото на наблюдението. Поносимостта и съответствието е отлично в групата, лекувана с пробиотика (98,9% от дозите са погълнати). Освен това не са документирани взаимодействия с други лекарства.

Тази комбинация от различни симптоми е известна още като „смъртоносната четворка“, „синдром на Ривън“ или „синдром X“ и е една от най-честите причини за сърдечно-съдови заболявания като инфаркти, инсулти и коронарни сърдечни заболявания. В Централна Европа са засегнати около 25% от населението. Според Световната здравна организация (СЗО) метаболитният синдром се определя от нарушен въглехидратен метаболизъм (захарен диабет, непоносимост към глюкоза и инсулинова резистентност) и трябва да бъдат изпълнени поне 2 от следните критерии:

• Повишено кръвно налягане (хипертония) (> 140/90 mmHg – или ако антихипертензивно лечение вече е започнало)
• Липометаболитно нарушение (дислипидемия)
• Повишени нива на триглицериди (>150 mg/dl)
• Понижени нива на HDL (<35 mg/dl за мъже и по-малко от 39 mg/dl за жени)
• Изхвърляне на албумин чрез урина (микроалбуминурия) (>20 μg/min на нощ)
• Затлъстяване (ИТМ > 30 kg/m2 и/или WHR >1 при мъжете и >0,85 при жените)

Изчисляване на индекса на телесна маса (ИТМ): Телесно тегло в кг, разделено на квадратната височина (m2)

Изчисляване на съотношението на талията към ханша (WHR): обиколката на талията в cm разделена на обиколката на ханша в cm.

Посочените по-долу състояния са описани в литературата като рискови фактори за развитието на метаболитен синдром:

• фамилна, генетична обремененост
• пушене
• напредване на възрастта
• затлъстяване
• нисък социо-икономически статус
• менопауза
• липса на двигателна активност
• прекалена консумация на алкохол
• западен модел на хранене
• лоша кардиореспираторна кондиция
• нетипична употреба на антипсихотични лекарства (напр. клозапин)
• повишена употреба на готварска сол
• продължителен стрес

Съвременните възможности за терапия са ограничени до лечение на високото кръвно налягане, хипергликемията и хипертриглицеридемията, както и мерки за контрол чрез диета и редовни физически упражнения. В повечето случаи на преден план като първични мерки са намаляването на телесното тегло и подобряването на инсулиновата чувствителност.

Проучване: Ефектът на 6-месечната пробиотична терапия върху параметрите на възпалението и кардиометаболитния профил при пациенти с диабет тип 2 (Sabico et al., 2018)¹

При пациенти с диабет тип 2 повишеното ниво на циркулиращ инсулин увеличава чревната пропускливост, което означава, че повече ендотоксини навлизат в кръвта и причиняват възпалителни реакции. Научно е доказано, че прилагането на специални многовидови пробиотици може да възстанови чревната бариера и съответно да намали възпалителните реакции. Положителната промяна в чревния микробиом следователно предлага голям потенциал за профилактика и лечение на това заболяване.

В двойно сляпо, рандомизирано, плацебо контролирано клинично проучване от Sabico et al. е анализиран ефектът на многовидов пробиотик, състоящ се от Lactobacillus casei W56, Lactobacillus acidophilus W37, Lactobacillus brevis W63, Lactococcus lactis W58, Bifidobacterium lactis W51, Bifidobacterium lactis W52, Lactococcus lactis W19, Lactobacillus salivarius W24 und Bifidobacteri um bifidum W23 (OMNi-BiOTiC HETOX Light), върху ендотоксинното ниво и други кардиометаболични биомаркери при 61 нелекувани пациенти с диабет тип 2.

След 6 месеца прием на пробиотици (4 g дневно с общо 1 x 10¹⁰ CFU), се отчита значително намаляване на съотношението талия-ханш и клинично значимо подобрение на инсулиновата резистентност, определено по индекса HOMA (Homeostasis Model Assessment).

След 6 месеца употреба на пробиотика се забелязва значително подобрение на гликемичните параметри под формата на намаляване спрямо началото на лечението.

Освен това нивата на ендотоксин в пробиотичната група са значително по-ниски спрямо началото на терапията.

Освен това, в пробиотичната група терапията също доведе до значително подобрение на гликемичния профил, което се доказва чрез намаляване на средното ниво на глюкоза (p <0,05) и нивата на инсулин (p <0,05). Установи се и значително намаляване на инсулиновата резистентност (р <0,01).

Проучване: Ефектът на многовидова пробиотична комбинация върху нивата на липополизахаридите и кардиометаболитния профил при жени в менопауза, със затлъстяване (Szulinska et al., 2018)³

Според Световната здравна организация (СЗО) над 60% от жените, които вече са преминали в менопауза, са с наднормено тегло или затлъстяване. Метаболитните заболявания, свързани

със затлъстяването, като дислипидемия, инсулинова резистентност, хронично възпаление или хиперурикемия, са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и следователно са основната причина за смърт при жените в постменопауза. В рамките на това рандомизирано, плацебо контролирано проучване на Szulinska et al. за пръв път бе анализирано влиянието на многовидов пробиотик, състоящ се от Lactobacillus casei W56, Lactobacillus acidophilus W37, Lactobacillus brevis W63, Lactococcus lactis W58, Bifidobacterium lactis W51, Bifidobacterium lactis W52, Lactococcus lactis W19, Lactobacillus salivarius W24 und Bifidobacterium bifidum W23 (OMNi-BiOTiC HETOX Light), при две различни дози (ниска доза: 1 g с общо 2,5 × 10⁹ Colony Forming Units (CFU) на ден и висока доза: 4 g с общо 1 x 10¹⁰ CFU на ден) на ниво LPS и кардиометаболитния профил при 81 жени с диагностицирано затлъстяване.

В статистическия анализ на измерените параметри са установени значителни разлики както в групата с високи, така и с ниски дози пробиотици след 12 седмично приемане спрямо началото на лечението. В плацебо групата обаче няма значителни разлики между началото на лечението и края на лечението.

След 12-седмично прилагане на високи дози пробиотици се установи понижение както нивото на LPS с 20,14% при пациентите, така също и на обиколката на ханша (1,7%), процента на мазнините (3,44%), общия холестерол (7,32%), триглицеридите (7,05 %), подкожните мазнини (22,91%) и серумна концентрация на пикочна киселина с 11,13%, както и LDL (липопротеин с ниска плътност; 3,99%), глюкоза (7,92%) и инсулина (22,4%).

Пробиотикът с ниски дози причинява статистически значимо намаляване на обиколката на ханша, процента на мазнините, висцералната мазнина и концентрацията на инсулин в серума. Средното изменение в измерените параметри в трите групи показва статистически значими разлики по отношение на концентрацията на пикочна киселина, глюкозата, инсулина и LPS.

В обобщение, използването на многовидовия пробиотик представлява възможна съпътстваща терапия при жени със затлъстяване в постменопауза.