Хормонът на щастието живее в червата: какво трябва да знае всеки родител

Какво е серотонин и защо е важен?

Серотонинът (5-хидрокситриптамин, или 5-HT) е химично вещество, което действа като невротрансмитер – молекула, предаваща сигнали между нервните клетки. Той участва в регулирането на:

• настроението и емоциите
• съня и апетита
• храносмилането
• болковия праг
• дори имунната система.

Заради огромната си роля върху настроението, серотонинът често е наричан „хормон на щастието“.

Къде се произвежда серотонинът?

Може би ще се изненадате, че:

• Около 90% от серотонина в организма на човек се произвежда в червата – от специализирани ентерохромафинни (подтип ентероендокринни клетки) клетки.
• Само 5 – 10% от серотонина се произвежда в мозъка, където участва в психичните процеси.

Това означава, че червата ни са не просто орган за храносмилане – те са важен производствен център за молекули, които влияят на мозъка.

Серотонин – локален, но жизненоважен

Макар че серотонинът,  произведен в червата не достига директно до мозъка, той има изключително широк обхват на действие в тялото. Синтезира се в чревната лигавица от така наречените ентерохромафинни клетки, които реагират на различни стимули – механични (напр. разтягане на червата), химични (вещества от храната) и микробни (метаболити от чревните бактерии).

Ето някои ключови роли на серотонина в червата:

• Регулира перисталтиката – Той е основен медиатор на подвижността на червата. Като твърде малко или твърде много серотонин може да доведе до запек или диария. Именно затова нарушения в серотониновата сигнализация често се наблюдават при синдром на раздразненото черво (IBS).
• Участва в храносмилателния рефлекс – Серотонинът помага на червата да реагират на храната: активира сензорни неврони, които задействат рефлекси за отделяне на храносмилателни сокове, движение на червата и др.
• Подпомага имунната система – Той модулира поведението на имунните клетки в чревната стена, включително дендритни клетки и Т-лимфоцити. Това е ключово за запазване на толерантността към полезните бактерии, но и за бърза реакция срещу патогени.
• Контролира бариерната функция – Чрез серотонинови рецептори върху чревните епителни клетки се регулира пропускливостта на чревната лигавица. Здравата бариера = по-малък риск от “leaky gut” и възпаление.

Макар че не „пътува“ до мозъка, серотонинът, синтезиран в червата, комуникира с ентералната нервна система – нашия „втори мозък“ – който е в постоянен диалог с централната нервна система чрез оста черва–мозък.

Връзката черва – мозък: „втори мозък“ в корема?

Червата съдържат около 500 милиона неврони, което е повече, отколкото има в гръбначния мозък. Тази мрежа от нервни клетки формира ентералната нервна система (ENS) – често наричана „вторият мозък“. Тя функционира относително самостоятелно, но е тясно свързана с централната нервна система чрез оста черва–мозък.

Как комуникират червата с мозъка?

Чрез блуждаещия нерв (n. vagus) – основният „комуникационен канал“ между корема и мозъка. Той предава сигнали за болка, напрежение, храносмилане, възпаление и емоции. Това се случва чрез хормони и невротрансмитери – като серотонин, допамин, мелатонин и гама-аминомаслена киселина (GABA), които се синтезират или модулират от чревни клетки и микроби.

Чрез имунни и възпалителни медиатори – когато има нарушение в баланса на микробиотата или бариерата, това води до производството на цитокини, които влияят на мозъчната функция и поведение.

Изследвания при животни и хора показват, че промените в чревната микробиота се свързват с:

• повишена тревожност,
• депресивни състояния,
• проблеми с концентрацията и съня,
• понижен когнитивен капацитет.

Пробиотиците и серотонинът: как живите бактерии подкрепят емоциите

Вече е ясно, че някои чревни бактерии не просто живеят „в симбиоза“ с нас – те активно участват във жизнено важни процеси в тялото, като синтеза и регулацията на невротрансмитери, включително серотонин.

Как го правят?

• Стимулират производството на триптофан – това е аминокиселината, от която се синтезира серотонин.
• Създават късоверижни мастни киселини (SCFAs) – като бутират, който подпомага правилната функция на ентерохромафинните клетки.
• Модулират възпалителните процеси, които могат да блокират или забавят производството на серотонин.
• Подобряват бариерната функция на червата, което предпазва от системно възпаление – един от факторите, свързани с депресивни и тревожни състояния.
• Проучвания върху пробиотични бактерии показват намалени нива на стрес и тревожност при прием – дори в детска възраст.
• Именно затова пробиотиците, които влияят на психо-емоционалното състояние, са наречени психобиотици.

Как OMNi-BiOTiC® 9 SR Kids подпомага детското психо-емоционално здраве

OMNi-BiOTiC® 9 SR Kids съдържа 9 бактериални щама и витамин B2, които:

• Подпомагат баланса на микрофлората
• Поддържат силна чревна бариера
• Подобряват съня, настроението и концентрацията
• Засилват устойчивостта към стрес

И на края можем да заключим, че щастието наистина започва отвътре

В свят, в който още от детска възраст човек все по-често се сблъскват с напрежение и стрес, грижата за чревното здраве се превръща и в грижа за емоционалния баланс. Подкрепяйки микробиома с качествен пробиотик като OMNi-BiOTiC® 9 SR Kids, създаваме основа за по-спокойни, устойчиви и щастливи деца.

📚 Източници:

1. Gershon, M. D. (1998). The Second Brain: A Groundbreaking New Understanding of Nervous Disorders of the Stomach and Intestine.

2. Yano, J. M. et al. (2015). Indigenous bacteria from the gut microbiota regulate host serotonin biosynthesis. Cell, 161(2), 264–276.2. Yano, J. M. et al. (2015). Indigenous bacteria from the gut microbiota regulate host serotonin biosynthesis. Cell, 161(2), 264–276.

3. Cryan, J. F., & Dinan, T. G. (2012). Mind-altering microorganisms: the impact of the gut microbiota on brain and behaviour. Nature Reviews Neuroscience, 13(10), 701–712.

4. Foster, J. A., & McVey Neufeld, K. A. (2013). Gut–brain axis: how the microbiome influences anxiety and depression. Trends in Neurosciences, 36(5), 305–312.

5. Mawe, G. M., & Hoffman, J. M. (2013). Serotonin signalling in the gut—functions, dysfunctions and therapeutic targets. Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 10(8), 473–486.

6. Mayer, E. A., Knight, R., Mazmanian, S. K., Cryan, J. F., & Tillisch, K. (2015). Gut microbes and the brain: paradigm shift in neuroscience. The Journal of Neuroscience, 35(21), 13884–13893.

7. Dinan, T. G., & Cryan, J. F. (2017). The microbiome-gut-brain axis in health and disease. Gastroenterology Clinics of North America, 46(1), 77–89.

8. Wallace, C. J. K., & Milev, R. (2017). The effects of probiotics on depressive symptoms in humans: a systematic review. Annals of General Psychiatry, 16(1), 14.