fbpx

За недоносените бебета животът не започва толкова лесно, колкото при бебета, достигнали зрялост в момента на раждане. Поради своята незрялост и свързания с нея повишен риск от развитие на животозастрашаващи усложнения, много недоносени бебета се налага да бъдат интубирани веднага след раждането, хранени чрез парентално хранене (интравенозно, тоест извън храносмилателния тракт) и се започва моментален прием на антибиотици. В световен мащаб се провеждат изследвания в насока подобряване на шансовете за оцеляване и запазване на здравето на недоносените бебета в дългосрочен план. Последните резултати от изследванията показват, че чревният микробиом има особено значение за здравословното развитие на недоносените бебета.

Подкрепа за недоносените бебета

Знаете ли, че 11% новородените бебета в световен мащаб са недоносени? За такива се считат децата, които са родени преди 37-ма гестационна седмица. 35% от всички недоносени деца не са жизнеспособни поради своята незрялост. Освен ниското тегло при раждане, важна роля играе и гестационната възраст. Колкото по-рано е родено едно бебенце, толкова по-незрели са неговите органи и жизнени функции. Обикновено белите дробове, сърцето, мозъкът, бъбреците, червата и имунната система на недоносените бебета не са готови за самостоятелен живот извън утробата. Благодарение на съвременната медицина обаче дори и родените в много ранна гестационна седмица имат добри шансове да оцелеят.

  • екстремно недоносени бебета (родени до 28-та г.с.) – шанс за оцеляване около 67%
  • много преждевременно родени бебета (родени между 28-ма – 31-ва г.с.) – шанс за оцеляване около 95%
  • умерено недоносени бебета (родени между 32-ра – 37-ма г.с.) – шанс за оцеляване около 98%

Въпреки големите шансове за живот, недоносените бебета са изложени на висок риск от развитие на последващи здравословни проблеми. Учени са установили, че съставът на чревната флора оказва значително влияние върху съзряването на недоносените бебета.

Чревната флора на недоносените бебета

Безспорно е, че чревната флора (чревният микробиом) играе основна роля за нашето здраве. Още по време на раждането (вагинално раждане) червата на новородените се колонизират с различни щамове бактерии. Те са от съществено значение за развитието на здравословна чревна флора.

През последните години учените все по-често изследват чревната флора на недоносените бебета. В допълнение към все още слабо развития стомашно-чревен тракт, научните изследвания показват, че много недоносени бебета имат нарушена чревна флора (дисбиоза). От една страна, има забавяне на колонизацията от коменсални чревни бактерии, а от друга – увеличен брой потенциално патогенни бактерии. Поради колонизацията на “лошите” бактериални щамове, “добрите” чревни бактерии като лактобацили и бифидобактерии са потиснати и ограничени в растежа си.

Освен това стомашно-чревният тракт на недоносените бебета има много тънка еднослойна чревна лигавица и повишена пропускливост, което позволява на патогенните микроорганизми да навлязат в кръвния поток.

От имунологична гледна точка червата са важен орган. Колонизацията на чревната флора е от огромно значение за формирането на цялата имунна система още в началото на новия живот. Имунната система на недоносените бебета обикновено е много незряла, което означава, че имунният отговор е ограничен. Броят имунни клетки, които са от съществено значение за защитната система срещу патогенни микроби, вируси и бактерии, е значително по-малък.

Чревната дисбиоза и увреждането на имунната система могат да играят роля и при появата животозастрашаващо възпалително заболяване на червата, което засяга 90% от недоносените бебета – некротизиращ ентероколит (НЕК). В хода на заболяването клетките на чревната лигавица загиват, а в някои случаи е възможно дори да се стигне до чревна перфорация, която пък от своя страна да доведе до перитонит.

Фактори, които провокират дисбиоза при недоносените бебета

За да се гарантира оцеляването на недоносените бебета, е необходимо да се предприемат редица медицински мерки, като цезарово сечение (секцио), подаване на кислород чрез интубация, специално хранене и/или прилагане на антибиотици. Тези фактори обаче допълнително повлияват за чревната дисбиоза, тъй като първият контакт на недоносеното бебе с различни микроорганизми не е чрез естествено вагинално раждане, а след секцио и след прием на храна със сонда и лекарства. Това обуславя различен състав и баланс на бактерии в червата на тези новородени. Престоят в болницата и неговата продължителност също играят роля при колонизацията на техния микробиом. Докато много от здравите доносени бебета ще прекарат само няколко дни в болнично заведение, то при недоносените бебета този период се увеличава до седмици или дори месеци, а възможността за контакт с вътрешноболнични микроорганизми се увеличава.

Секцио или нормално раждане?

Докато е все още в майчината утроба, в червата на бебето почти няма бактерии. Затова начинът, по който се раждат новородените, е от решаващо значение за формирането на чревната флора. Независимо дали доносени или недоносени, децата, родени чрез секцио, имат различен стомашно-чревен микробиом от децата, които са родени по естествен път. Тази разлика допринася значително за здравословното съзряване на детето.

Бебетата, родени по естествен път влизат в контакт първо с вагиналните и фекалните бактерии на майката, докато бебетата, родени чрез цезарово сечение се срещат първо с бактерии от болницата. Изводът, който може да се направи, е че родените чрез цезарово сечение имат по-малък брой бифидобактерии и лактобацили от родените по вагинален път. За сметка на това обаче при родените чрез секцио броят на потенциално патогенните бактериални щамове е по-висок, отколкото при родените по нормален път.

Повече от 50% от недоносените бебета се появяват на бял свят чрез секцио, след което биват лекувани с антибиотици. Това е и причината техният чревен микробиом да е особено дисбалансиран. След цезарово сечение производството на майчина кърма се забавя, което налага новородените да се хранят с адаптирано мляко.

Кърма или адаптирано мляко?

Според съвременните разбирания кърмата е най-добрият източник на храна за новородените. Тя е богата на мастни киселини, въглехидрати, имунни клетки и съдържа важни чревни бактерии – като бифидобактерии и млечнокисели бактерии. Те се заселват и размножават в чревната флора на бебето именно по време на кърмене.

Надаването на килограми при недоносените е много важно от гледна точка на здравословното съзряване. Те се нуждаят от специална диетична храна, която е богата на калории и която подпомага храносмилането. Поради различни причини някои майки не са в състояние да кърмят новороденото. Освен липса и забавяне на производството на кърма, основна причина за неспособността за кърмене се явява и забавянето на рефлекса за сучене и преглъщане от новороденото. Често той не е напълно функционален и това налага тези новородени да бъдат хранени чрез сонда. Тъй като адаптираното мляко не съдържа достатъчно коменсални чревни бактерии, те не могат да компенсират дисбаланса (дисбиозата) в чревния микробиом на недоносените бебета.

Антибиотиците

Голяма част от недоносените бебета започват прием на антибиотици веднага след раждането. Антибиотиците се дават както профилактично, така и по медицинско показание – за предотвратяване или лечение на неонатални инфекциозни заболявания. Продължителността на приема обикновено не се ограничава само до престоя на бебето в болницата. Много често като предпазна мярка антибиотичното лечение продължава и след изписването, тъй като поради незрялата имунна система, недоносените са изложени на по-висок риск от инфекции.

За съжаление приемът на антибиотици още от толкова крехка възраст има сериозни последствия за червата. Проучвания показват, че недоносените бебета, които са били прекалено дълго време на антибиотична терапия, имат сериозни нарушения в микробиома. Ето защо експертите препоръчват подкрепа чрез пробиотик, който е специално създаден и подходящ за недоносените.

Положителен ефект след прием на пробиотик при недоносените бебета

Думата пробиотик произхожда от гръцки език и означава „за живота“. Въпреки изключително незрелия стомашно-чревен тракт, в допълнение с факторите, които влияят негативно върху чревния микробиом на недоносените бебета, проучвания показват особено положителни резултати с научно тестваните пробиотици.

Многощамните пробиотици съдържат жизнеспособни и пролиферативни чревни бактерии, които могат да се прилагат както за защита, така и в подкрепа на медицинско лечение. Научни изследвания показват, че приемът на пробиотик повлиява положително срещу развитието и тежкото протичане на възпалителни заболявания на червата (IBD) при недоносени. Пробиотикът повлиява за развитието на здравата структура и насърчава основните функции на чревния микробиом. По този начин имунната система се развива адекватно и по подходящ за възрастта начин.

Както вече разбрахте, един добър начин да повлияете положително на чревната микрофлора на бебето е добавянето на пробиотична комбинация към диетата му в първата година от живота, с която да подсилите и разнообразите популацията на бифидобактериите и лактококите. Подходящ в този случай е синбиотикът Омни-Биотик Панда. Съдържащите се в него четири бактериални щама (Lactococcus lactis W58, Bifidobacterium lactis W51, Bifidobacterium lactis W52, Bifidobacterium bifidum W23) имат доказано полезно действие:

  • подпомагат жизненоважната популация от бактерии в детското черво
  • компенсират недостига на регулиращите Т-клетки
  • подпомагат балансираното съзряване на имунната система
  • предоставят възможност за предпазване от атопични прояви, ако пробиотикът е прилаган преди и след раждането
  • намаляват шанса за силно изявени колики свързани с незряла храносмилателна система.

Омни-Биотик Панда е разработен в имунологичното отделение на детската клиника Wilhelmina в Утрехт. Пробиотикът е с потвърдена ефективност на база на три големи проучвания. Комбинацията помага за развитието на чревния микробиом на бебчето, за да може да се постигне оптимален баланс от полезни бактерии за доброто здраве на детето. Полезните бактерии в Омни-Биотик Панда спомагат за съзряването на имунната система на детето. Приема се първо от майката в последните месеци от бременността, а впоследствие от бебето от първия му ден.

Омни-Биотик Панда може да приемате от 32 гестационна седмица до края на бременността и да го предлагате още от първия ден на малкото си съкровище.

панда-картинка
Недоносените бебета и ролята на микробиома

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *