Деца под напрежение

Как стресът влияе на децата

За родителите понякога е трудно да разпознаят, че деца им изпитват стрес. Психичното претоварване при децата често се проявява под формата на промени в поведението, както и физически осезаеми симптоми. В същото време, може би не са наясно, че способността за справяне със стреса може да бъде повлияна положително чрез чревния микробиом.

Статия от маг. Торе Хансен

Едно безгрижно детство – това е, което всички родители искат да осигурят на децата си. Живот без стрес, страхове и тревоги, които неизбежно съпътстват нашето ежедневие – било то за добро или за лошо. Но и децата са изложени на натоварвания в ежедневието. Мащабно проучване в Германия през 2023г., сред 15 000 деца и младежи показва, че всеки четвърти млад човек  страда поне веднъж седмично от болки в гърба или главоболие, а 23% имат проблеми със съня няколко пъти седмично.

Днес знаем, че пандемията от коронавирус, която беше причината за ограничаване на контактите и затваряне на училищата, е представлявала сериозно психологическо натоварване, особено за най-малките. Тревожността и депресиите нараснаха в световен мащаб. А сега, години по-късно дали всичко е отминало? Много експерти смятат, че не –дори напротив, нивата на психични проблеми при децата и младежите поддържат високи нива.

Какво причинява стресът при децата?

По принцип стресът не е нещо лошо. Когато той е управляем, дори подпомага нашата устойчивост – способността ни да се справяме добре с напрегнати ситуации. Проблемът възниква, когато надхвърля възможностите на детето да се справи с него.

В детска възраст стресът често възниква по време на естествени етапи на развитие на детето – например тръгването на училище или адаптация към нови социални правила. Но също така и критични житейски събития, като раздяла на родителите или постоянно претоварване в ежедневието (високи изисквания в училище или в свободното време), могат да предизвикат стрес.

Не е чудно, че децата се чувстват под натиск, когато родителите често дават пример с претоварените си графици, а запълненият с ангажименти календар се възприема като нещо нормално. Към това прибавяме и големият стресов фактор „училище“: контролни и изпити, домашни, напрежение в класната стая, както и конфликти и тормоз между децата.

Често родителите дори и не забелязват, че децата им са под психическо напрежение. При малките деца то често се проявява чрез физически симптоми – от болки в корема и главоболие до гадене, повръщане и нарушения на съня – сигнали, към които родителите трябва да подходят сериозно.

Докато момчетата по-често „изкарват“ напрежението навън – чрез изблици на гняв, импулсивност и противопоставяне, при момичетата стресът по-често остава скрит и се проявява като отдръпване, тревожност, тъга или проблеми с храненето.

Реакция в целия организъм

Какво точно се случва в тялото при стрес? Мозъкът задейства реакция „бий се или бягай“, при която се освобождават различни хормони – адреналин и норадреналин. Сърдечният ритъм и кръвното налягане се повишават, мускулното напрежение се увеличава. Повишава се и нивото на хормона на стреса – кортизол.

По принцип кортизолът има защитна роля – той действа противовъзпалително и намалява болката. Когато обаче стресът стане хроничен, възпалителните процеси се засилват и чрез оста черва–мозък могат да повлияят негативно върху мозъчната функция. Освен това продължителният стрес нарушава производството на важни хормони в червата, сред които серотонинът и мелатонинът, което оказва пряко влияние върху настроението и качеството на съня.

Черва и мозък

Между мозъка и червата съществува постоянен обмен на информация чрез оста черва–мозък, по-точно чрез блуждаещия нерв (вагус). Съвременните научни данни показват, че хроничният стрес е свързан с намалено разнообразие на чревния микробиом.

При нормални условия чревните бактерии произвеждат важни късоверижни мастни киселини (например бутират), които служат като основен енергиен източник за чревната лигавица. При стрес обаче лигавицата получава по-малко енергия, връзките между клетките ѝ (т.нар. tight junctions) се разхлабват и червата стават „пропускливи“ (leaky gut).

В резултат нежелани вещества от храната – като патогени, токсини или големи хранителни молекули – могат по-лесно да навлязат в кръвообращението. Това може да доведе до хронични възпаления, хранителни непоносимости и дори автоимунни заболявания.

Друг проблем: постоянният стрес поддържа възпалителни процеси в организма. При остра стресова реакция надбъбречните жлези отделят кортизол, който потиска възпалението. При хроничен стрес обаче тази регулация се нарушава.

Специални бактериални щамове подобряват последиците от стреса

Добрата новина е, че чрез микробиома реакцията на мозъка към стрес може да бъде подкрепена по естествен път. Множество научни проучвания показват, че пробиотици, които действат целенасочено върху оста черва–мозък, могат осезаемо да облекчат умората и психичното изчерпване.

За подкрепа на децата в натоварени периоди медицински значимите пробиотици са особено подходящи, тъй като действието им не се ограничава само в червата, а обхваща целия организъм. Така децата могат по-леко и уверено да се справят с всички предизвикателства на ежедневието.

Как родителите могат да помогнат

• Бъдете пример за добро управление на стреса и спокойствие.
• Покажете на детето си начини за отпускане – чрез движение, игри, релаксиращи упражнения.
• Отделяйте време за разговори – например по време на вечеря или преди лягане.
• Ограничете използването на смартфони и други медии до разумни граници и насърчавайте алтернативни занимания.
• Добрият сън е от съществено значение за справяне със стреса: дневната светлина, чистият въздух и движението помагат за възстановяване на нарушения дневно-нощен ритъм.
• Много движение в ранна възраст: актуални проучвания показват, че физически активните деца имат значително по-нисък риск от развитие на депресия до ранна зряла възраст.
• Грижете се за баланса на чревния микробиом: чрез оста черва–мозък микробиомът е двупосочно свързан с мозъка.