fbpx

Животът в 21-ви век е изпълнен със стрес, с който нашите баби и дядовци и дори поколението на нашите родители не е трябвало да се справят.

  • 77% от хората съобщават, че редовно изпитват физически симптоми, причинени от стрес,
  • 73% от хората съобщават, че редовно изпитват психологически симптоми, причинени от стрес,
  • Почти половината от активните хора смятат, че нивото на стреса им се е увеличило през последните пет години, и
  • 76% от хората съобщават, че прекомерната работа и липсата на пари са водещите причини за техния стрес.

В днешно време стресът има водеща роля за развитието на редица заболявания, включително и неврологични. Именно по този повод ви срещаме с проф. Димитър Масларов, член на Управителния съвет на Българското дружество по неврология“ и Председател на Софийския градски клон. Член е на редакционната колегия на списание „Българска неврология“, зам. главен редактор на редакционната колегия на списание „Здраве и Наука” и член на международния борд на редакторите на списание „Neural Regeneration Research“ и „American Journal of Neuroprotection and Neuroregeneration“.

С негова помощ ще се опитаме да разкрием ролята на стреса по отношение на неврологичните заболявания и има ли начин да преодолеем предизвикателствата на динамичното ежедневие като съвременни активни хора.

Проф. Масларов колко често се сблъсквате със стрес-индуцирани заболявания?

За всички е ясно, че стресът е проблем на съвременния човек, от който се очаква да се адаптира в едно изключително натоварено ежедневие, да се справя с нови предизвикателства като COVID-19 пандемията например, да оцелее в един високо конкурентен свят. За един невролог е обичайно да се среща с последиците от стреса ежедневно.

Бихте ли ни казали с няколко думи какво представлява стреса сам по себе си?

Теорията за стреса е концептуализирана от Ханс Селие в средата на миналия век. В своите работи по темата той определя стреса като отговор на организма към различни фактори на околната среда. Този отговор протича по един и същи начин, независимо от предизвикалия го „стресор” и всъщност представлява основата на т. нар. „общ адаптационен синдром”. Стресът е неотменна част от живота и има своето положително значение.

Именно Селие постулира, че пълната липса на стрес е равнозначна на смърт и като според него има два вида стрес:

  • еустрес – положителния стрес, който развива адаптацията и реакциите на хората при непродължителни стресови ситуации и положителни стимули, напр. покупка на жилище, влюбване, намиране на нова работа, повишение и т.н.
  • дистрес (неприятнияг, увреждащ стрес) възниква, когато организмът не може да се справи с поставените пред него изисквания или ги постига с огромни усилия, които изчерпват силите на приспособяване. Ако защитната реакция на организма е продължителна и прекомерна тя излиза извън контрол и губи своето положително значение.

Кои са най-честите прицелни зони на стреса?

Най-често стресът засяга сърдечно-съдовата, имунната и нервната системи. Връзката между психологическата реакция и сърдечно-съдовите заболявания е установена отдавна. Множество са факторите, които влияят върху нивото на стреса и това най-вече е подготовката за това, както и характеристиките на личността. При дълготрайно или много интензивно въздействие на стресора ресурсите на адаптационните механизми на организма се изтощават и може да се стигне до срив и заболяване на организма наречено „болест на адаптацията”.

Какви са пораженията от стреса, с които най често се сблъсквате като невролог?

Спектърът на пораженията от стреса, с които се сблъсквам ние невролозите е много широк – тревожност с всичките и характеристики, нарушения на паметта, разстройства на съня, burn out синдром, до сериозни дългосрочни последствия като исхемичен или хеморагичен инсулт, субарахноидна хеморагия, епилепсия, дори и автоимунни заболявания.

Няколко области на мозъка са ключови в симпатиковия отговор: хипоталамуса, хипокампа, амигдалата и различни кортикални области.

Какви са според Вас възможностите за намаляване на последиците от стреса?

На първо място човек трябва да се стреми към профилактика. Какво имам предвид? Намаляване на стресорите, което не винаги е възможно. Повишената двигателна активност, балансираната диета и здравословния начин на живот могат да окажат силно влияние върху производството на серотонин – невротрансмитера, известен като „хормон на щастието“.

Основният синтез на серотонин се осъществява в червата, но при състояние на дистрес синтеза на серотонин намалява за сметка на кинуренин – субстанция, която е отговорна за възпаление на чревната лигавица. Организмът навлиза в един порочен кръг. Като профилактика на всички тези процеси препоръчвам Омни-Биотик Стрес Рипеър, специфична синбиотична комбинация, която спомага за възстановяването на нормалните процеси в червата. Тази комбинация повишава устойчивостта към дистрес, намалява щетите от него, подобрява качеството на съня, което също има отношение към поведението ни при стресови ситуации. Подобрявайки реактивността към външните стимули можем да повлияем и върху последиците на стреса. Разбира се, ако пациентите усещат, че оплакванията се задълбочават, задължително трябва да се срещнат с лекар.

Препоръчвам на активните хора в нашия забързан свят активна профилактика и здравословен начин на живот за да се предпазим от вредните ефекти на стреса.

Антистрес Интервю с проф. Масларов – Началник на Клиниката по неврология към Първа МБАЛ София

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *