Около 1 от всеки 5 души страда от синдром на раздразнените черва – симптоми като диария, метеоризъм и болка влошават качеството на живот и дори способността за работа при някои хора. Анита Фраувалнер, президент на Австрийското сдружение по пробиотична медицина –(OePROM) обсъжда централната роля на нашата чревна флора при синдрома на раздразнените черва и какви изводи можем да направим от последните проучвания, включващи употребата на пробиотици за СРЧ с автора на изследвания по темата д-р Адриан Мозер.
Анита Фраувалнер: Все повече хора страдат от синдрома на раздразнените черва или познават хора с това заболяване сред семейството и приятелите си. Това ме отвежда до първия ми въпрос: Какво точно е синдром на раздразнените черва? И какво води до такива проблеми с храносмилателния тракт?
д-р Адриан Мозер: Пациентите със синдром на раздразнените черва /IBS/ страдат от хронични чревни проблеми като болки в стомаха, метеоризъм и промени в изхожданията. Тези симптоми сериозно влошават качеството на живот на много хора. Синдромът на раздразнените черва обикновено е диагноза чрез изключване, с други думи други причини за симптомите на пациента (напр. хронични възпалителни заболявания на червата, целиакия, непоносимост или паразитни инфекции) трябва да бъдат изключени от лекаря, преди да се постави такава диагноза. Само когато не може да се намери друга причина, можем да диагностицираме СРЧ.
Причината, поради която храносмилателният ни тракт страда от тези симптоми, все още не е напълно разбрана. Ние обаче предполагаме, че има проблем с неадекватна колонизация на чревната флора. Това не засяга само състава на бактериалните щамове, т.е. разнообразието, но също така и сигналните вещества, произведени от микробиома.
Анита Фраувалнер: Какви са причините, които водят до толкова тежки оплаквания при пациенти със синдром на раздразненото черво /СРЧ/?
д-р Адриан Мозер: Определено знаем, че стресът и психиката играят основна роля. Точно както при дилемата за кокошката и яйцето, не е ясно дали психологическите проблеми отключват синдрома на раздразнените черва или физическите симптоми – т.е. диария и болка – води до психологически проблеми.
Безспорно обаче е, че функционалната ос между храносмилателния тракт и мозъка е силно активна при пациенти с подобни проблеми и че промените в чревната флора могат да имат дълбоко въздействие върху нашата психика. Диетата също играе голяма роля в този контекст, тъй като можем да повлияем на състава на нашата чревна флора чрез храната, която ядем. Лечението на синдрома на раздразнените черва съветва пациентите да се въздържат от прием на няколко вещества като лактоза, фруктоза и други храни, които има вероятност да предизвикат газове. Това често намалява симптомите, въпреки че е трудно за изпълнение в ежедневието.
Проучванията потвърждават, че промяната в диетата също може да има положителен ефект върху нашата психика и да помогне например при депресия: много от нашите невротрансмитери се произвеждат в червата ни. Ако червата ни се поддържат от здравословна диета, производството на сигнални вещества се подобрява и в резултат на това и нашата психика. Убиваме с един куршум два заека, когато лекуваме пациенти със СРЧ, като влияем положително върху червата и психиката едновременно.
Анита Фраувалнер: Синдромът на раздразнените черва звучи като много сложно медицинско състояние. Това отразява ли се на лечението или има стандартна терапия, която се предлага на пациентите?
д-р Адриан Мозер: Лечението е различно за всеки пациент и трябва да бъде съобразено с неговия индивидуален произход, нужди и симптоми. Промяната в начина на живот може да има голямо влияние върху подобряването на симптомите. Темата „диета“ не включва само здравословна храна (прясно приготвена, регионална и балансирана храна вместо индустриално произведени ястия), но също така и редовното хранене, което е от съществено значение за червата. Физическата активност също е много важен фактор и може да има много положително въздействие върху чревната подвижност и общите симптоми на IBS /СРЧ/.
Освен това симптомите могат да бъдат лекувани с различни лекарства в зависимост от симптомите на отделните пациенти. Ако пациентът страда от прекомерно образуване на газове, се предписват таблетки против подуване на корема, докато пациентите с диария получават лекарства, които втвърдяват изпражненията, а пациентите със запек често получават слабително. Дори пробиотиците се използват и са показали обещаващи резултати в един мета-анализ, включващ няколко проучвания. Особено пациентите със синдром на раздразнените черва с диария могат наистина да се възползват от пробиотиците.
Анита Фраувалнер: Споменахте по-рано, че синдромът на раздразнените черва има силна връзка с микробиома. Можете ли да обясните тази връзка по-подробно?
Д-р Адриан Мозер: Нарастват доказателствата, че развитието и съставът, както и функционалността на микробиома са нарушени при пациенти със синдром на раздразнените черва и това има само отрицателни последици върху лигавицата на червата. В лигавицата на червата се намират имунни клетки и неврони, като те се влияят от сигналните вещества. Например, повишената секреция на възпалителни сигнални вещества може да доведе до промяна в невронната активност. Нервите са свръхактивни и могат да бъдат причина за болка, както и за метеоризъм и диария.
Връзката между чревната флора, сигналните вещества, лигавицата, имунната система и нервите не само играе голяма роля при синдрома на раздразнените черва, но и при заболявания като болестта на Паркинсон или Алцхаймер. В тези случаи възпалителните процеси в лигавицата имат пряк ефект върху възпалителните процеси или отлагания в централната нервна система и мозъка.
Анита Фраувалнер: Анализът на тези връзки и тяхното въздействие вече са били обект на проучвания в Institut AllergoSan – но сега да се насочим към вашето проучване, което беше публикувано наскоро. Вие проучихте ефекта на синбиотиците (комбинация от пробиотични бактерии и пребиотичната храна, която е необходима за тяхното оцеляване) при пациенти със СРЧ (синдром на раздразнените черва). Какво е толкова специално в това изследване и до какви заключения успяхте да стигнете?
д-р Адриан Мозер: Започнахме проучването като разсъждавахме върху следните аспекти: къде синбиотиците биха могли да имат ефект върху храносмилателния тракт – по-скоро върху горната или долната част на червата – и на кое ниво биха повлияли – на чревната флора, сигналните вещества или метаболитните продукти? Или могат да имат пряк ефект върху имунните клетки в чревната лигавица? Искахме да проучим тези разсъждения чрез провеждане на пилотно проучване, включващо 10 пациенти с IBS тип /свързана със синдрома на раздразненото черво/ диария. Особеното в това изследване беше неговият мащаб: проведохме колоноскопия на всеки пациент преди и след 4-седмична синбиотична терапия, при която събрахме тъканни проби от горната и долната част на червата.
Също така събрахме проби от изпражнения от всеки пациент. След това всички тези проби бяха анализирани с помощта на сложни процедури, за да се определи дали микробиомът в чревната лигавица и изпражненията се е променил, дали има въздействие върху сигналните вещества и дали имунните клетки в чревната лигавица са повлияни от синбиотика. Пилотното проучване показва дали нашата теория наистина може да работи, но не е плацебо-контролирано и следователно може само да ни насочи в правилната посока. Въпреки това все още имаме някои наистина интересни резултати.
Особено впечатляващ беше фактът, че синбиотиците оказват силно влияние върху разнообразието на микробиома в горния сегмент на червата. Освен това, производството на късоверижни мастни киселини бутират и ацетат се увеличава значително. Късоверижните мастни киселини имат противовъзпалителен ефект върху чревната лигавица и са важен доставчик на енергия за поддържане на здравите клетки на лигавицата и поддържане на чревната бариера. Също така успяхме да идентифицираме ефект върху имунните клетки в лигавицата на дебелото черво. Освен всички тези биологични параметри, анализирахме и тежестта на синдрома на раздразнените черва и дори тук пациентите почувстваха значително подобрение, което също имаше положителен ефект върху качеството им на живот.
Нашето пилотно проучване предлага убедителни доказателства, че разнообразието и функционалността на микробиома и имунните клетки, както и тежестта на заболяването, могат да бъдат повлияни положително чрез синбиотици.
Анита Фраувалнер: Какво мислите за бъдещото значение на пробиотиците при лечението на синдрома на раздразнените черва – въз основа на вашите резултати?
д-р Адриан Мозер: Мисля, че пробиотиците определено ще придобият огромно значение. В близко бъдеще ще бъдат проведени много изследвания относно отделните щамове и целевия състав на пробиотиците. Това е особено вълнуващо за лечението на синдрома на раздразнените черва, тъй като пробиотиците могат да предложат лечение, свързано с причината, без странични ефекти. Не само смятам, че оста черва-мозък играе централна роля в синдрома на раздразнените черва, но и че други заболявания като болестта на Алцхаймер или Паркинсон могат да бъдат повлияни положително чрез употребата на целеви пробиотични вещества.
Маг. Анита Фраувалнер: Благодаря ви много за отделеното време!
*д-р Адриан Мозер специализира в своята работа във взаимодействието между чревната флора и имунните нарушения и вече е публикувал няколко проучвания, засягащи различни аспекти на тази тема.
Как да разпознаем синдрома на раздразнените черва
Може да страдате от синдром на раздразнените черва /СРЧ/, ако са изпълнени следните 3 критерия:
- Хронични – т.е. повече от 3 месеца – оплаквания (болка в корема, подуване на корема), които могат да бъдат приписани на червата от пациента и лекаря, обикновено придружени от промяна в изхожданията (запек, диария).
- Тежест на симптомите – пациентите молят за помощ и/или се тревожат толкова много, че качеството им на живот е значително засегнато.
- Други причини за симптомите са изключени от лекар
Автор: Хайдрун Валенчак
Преводач: Костадина Начева
