Доказано е, че бактериалната колонизация на червата на бебето с правилните симбионти, е важна не само за храносмилането, но и за развитието на имунната система на детето. Проучванията показват многото различни начини, по които бактериите могат да се предават от майката на детето и ни дават първи сведения за това как имунната система се влияе положително от микробиома в червата.
Бактериалната колонизация на червата на детето, докато е в утробата, все още се счита за теория сред учените. Въпреки че бактериите могат да бъдат открити вътреутробно, както и в пъпната връв и плацентата според последните научни изследвания, учените все още не могат да докажат дали тези бактерии всъщност колонизират червата на детето. Ето защо, съставът на бактериалната флора на майката е толкова важен по време на и след раждането, защото именно тогава той се предава на детето: по време на естествено раждане бебето влиза в пряк контакт с майчината бактериална флора в родилния канал, която след това колонизира червата му. За сравнение, децата родени чрез цезарово сечение показват по-малко полезни бактерии в следродилния микробиом и наличието на повече вредни микроорганизми от болничната среда.
Друг жизненоважен майчин източник на полезни микроорганизми е кърмата: съдържа няколко стотин различни бактериални вида, едни от най-важните са бифидобактериите, които подпомагат оптималното развитие на имунната система на детето. Освен това, повърхността на гърдата също служи като външен източник на бактерии в състава на кърмата. Следващото сравнение показва влиянието на начина на хранене на бебето върху развитието на микробиома му. Бифидобактериите съставляват само 50% от бактериалните видове в червата на тези бебета, които са били хранени с адаптирано мляко. Ако към адаптираното мляко се добавят пре- и пробиотици, количеството на бифидобактериите нараства до 69%. Най-облагодетелствани са кърмените деца, тъй като тази перфектна за кърмачета храна съдържа големи количества бифидобактерии и следователно обхващат 75% от бактериите в червата на бебето.
Дисбалансът може да бъде предаден
Когато майката има небалансиран микробиом, независимо дали е причинен от алергии и автоимунни заболявания или е нарушен от стрес и антибиотици, той може да бъде предаден на новороденото и в резултат на това да има отрицателно въздействие върху развитието на имунната система на бебето. Дисбалансът на микробиома се свързва с липса на баланс при определени клетки в имунната система, а именно Т-клетките (Th1- и Th2-клетки). Проучванията показват, че завишеното количество на Th1-асоциирани цитокини е пряко свързано със заболявания като псориазис и ревматоиден артрит. Завишените Th2-клетки са предпоставка за развитие на алергични заболявания като астма или екзема. Ето защо е толкова важно всички (очакващи) майки да се грижат за микробиома си, за да подкрепят бактериалната колонизация на бебето си по възможно най-добрия начин.
„Балансираният чревен микробиом по време на бременност, както и през първите месеци от живота на бебето, е определящ за оптималното развитие на имунната система на детето.“
Пробиотиците оформят развитието на имунната система
Именно тук пробиотиците играят съществена роля. Положителният им ефект върху регулацията на микробиома и дисфункционалната имунна система е без съмнение: по време на голямо плацебо-контролирано проучване, бъдещите майки, както и техните тогава новородени бебета, получават специално разработен многощамов пробиотик веднъж на ден. В рамките на 3 месеца след раждането, 80% от децата, склонни към алергия, показват балансирана имунна система след приема на пробиотика. Дори и след втората година, ефектите все още са постоянни в сравнение с контролната плацебо група, въпреки преустановяването на приема на пробиотика след първата година(Niers 2009). На база на последните мета-анализи (Panduru 2015) експертите препоръчват приема на специално комбинирани пробиотици през последните 2 месеца от бременността, както и през първата година от живота на бебето.
Допълнително проучване (Kim 2015) анализира бактериалните метаболити (= метаболитни продукти) във фекалиите на тогава 3-месечните бебета. То разкрива, че ограничението на алергичните заболявания се дължи на колонизацията с различни бактерии и в резултат на това, образувалото се количество противовъзпалителни късоверижни мастни киселини (бутират, ацетат). Здравите деца показват значително по-високи нива на противовъзпалителни късоверижни мастни киселини (SCFA, например бутират), отколкото децата с алергии. Резултатите подчертават значението на балансирания чревен микробиом по време на бременността, както и през първите месеци от живота на бебето, за да се подсили оптималното развитие на имунната система и да се даде на детето здрава основа до края на живота му.
Омни-Биотик Панда за чревния микробиом на майката и бебето
Разберете повече за това как можете да дадете добър старт на своето бебе чрез пробиотичната комбинация Омни-Биотик Панда, разработена специално за бъдещите майки и за бебетата от първия ден на раждането:
Научи как можеш да се възползваш от акцията за лоялни клиенти за Омни-Биотик Панда като кликнеш на бутона по-долу:
